Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

Мека синя светлина освети лицето на онемелия ученик и той, и Дризт я проследиха нагоре до жезъла, от който струеше. Съдията, който ги наблюдаваше от мостчето, извика на високия елф:

— Ти загуби. Падай на място!

Ученикът хвърли злобен поглед към младия До’Урден и покорно се отпусна на пода.

— Ела, Келноз — каза Дризт и отново погледна към светлината на учителя. — Всички наоколо разбраха къде сме. Трябва да потърсим нова отбранителна позиция.

Келноз спря за секунда, за да погледа изящните движения на своя другар. Наистина беше направил добър избор с този ловък мечоносец, но от схватката преди малко бе разбрал едно — ако те двамата останат последни, което бе доста вероятно, той нямаше да има никакъв шанс да победи Дризт.

Заедно те бързо завиха покрай един ъгъл и се натъкнаха на двама опоненти. Келноз се впусна да преследва единия, който побягна от страх, а младият До’Урден се изправи срещу другия, който размахваше меч и кортик.

Широка, самоуверена усмивка се изписа по лицето на Дризт, когато неговият противник се опита да го нападне, предприемайки действия, също толкова елементарни, като тези на лесно отстранения копиеносец.

Защитата на опонента беше пробита с няколко пъргави удара на ятаганите, отляво и отдясно и с няколко замахвания от вътрешната страна на меча и кортика му. Дризт атакува точно между тях, в гърдите на противника, и пак изпълни двойното промушване.

Появи се очакваната светлина.

— Ти загуби. Падай на място! — извика учителят.

Ожесточен, упоритият ученик продължи да сипе яростни удари върху победителя. Дризт го парира с едното си оръжие, стовари другото върху китката на нападателя и така изби дървения меч от ръката му.

Младежът се хвана за ожулената си китка, но раната беше най-малката му неприятност. От жезъла на съдията лумна ослепителна светлина, която удари елфа право в гърдите. Тялото на нарушителя прелетя десет фута назад, блъсна се в един сталагмит и се строполи обгорено върху студения сив камък. Младежът стенеше от болка, проснат по очи, а от него се издигна лъч искряща топлина.

— Ти загуби! — отново провъзгласи учителят.

Дризт се завтече да помогне на мрачния елф, но съдията отсече категорично:

— Не!

Тогава Келноз се приближи.

— Изплъзна ми се — започна той, но избухна в смях, когато видя поваления ученик. — Ако учителят каже, че си загубил, значи си загубил! — повтори той пред очите на невярващия Дризт, а после го подкани: — Хайде, сражението е в разгара си. Да се позабавляваме!

Младият До’Урден си помисли, че неговият съучастник е доста самонадеян за елф, който още не беше използвал оръжията си. Въпреки това, той вдигна рамене и го последва.

Следващата им схватка не беше толкова лека. Свиха по един малък проход, криволичещ покрай няколко скални образувания и се озоваха лице в лице с трима благородници — мрачни елфи от управляващите фамилии, както се досетиха.

Дризт се втурна към двамата отляво, които размахваха по един меч, а Келноз се зае с третия ученик. Вторият син на До’Урден нямаше голям опит с много противници, но Зак му бе показал добре тактиките в такова сражение. В началото младежът само се отбраняваше, после поддържаше темпото, за да изтощи опонентите си, за да започнат да правят фатални грешки.

Въпреки всичко, тези ученици бяха лукави и знаеха ходовете си. Допълваха се един друг в атаките. Нападаха Дризт от противоположни ъгли.

„Ловкост“ — така Зак бе нарекъл умението на втория син да борави еднакво добре с двете ръце и ето, че дойде време той да оправдае думите на учителя си. Момчето се биеше с двата ятагана, без да синхронизира ударите им, но запазвайки ги в идеална хармония и така осуетяваше всяка атака на благородниците.

Хатч’нет и Дайнин го наблюдаваха отвисоко от едно близко мостче. Учителят изглеждаше доста впечатлен, а Дайнин преливаше от гордост.

Дризт видя безсилието, изписващо се по лицата на неговите противници, и разбра, че възможността му да нанесе своя удар наближава. Тогава те се срещнаха и заедно настъпиха към младежа, а мечовете им почти се допираха един до друг.

Дризт се завъртя настрани, нанесе зашеметяващ удар отдолу с левия си ятаган и осуети двете атаки. После промени инерцията на тялото си, отново се обърна с лице към противниците си, падна на коляно и замахна ниско два пъти с дясното си оръжие. Дървеният меч попадна в слабините първо на единия, после и на другия ученик.

Младежите едновременно изпуснаха оръжията си, сграбчиха наранените си органи и паднаха на земята. Дризт се завтече към тях; чудеше се как да им се извини.