Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

Нито един член на провинилите се семейства не беше оцелял, а на нея й беше забранено да си спомня имената им.

Закнафейн събуди Дризт рано на следващата сутрин.

— Ела — каза той. — Наредиха ни да излезем.

Когато чу това, младежът веднага се разсъни.

— Извън дома? — несигурно попита той.

Досега не беше напускал границите на дома. Никога не бе преминавал отвъд елмазената ограда на До’Урден. Беше наблюдавал останалата част от Мензоберанзан само през терасата.

Докато Зак го чакаше, Дризт бързо приготви меките си ботуши и своя пиуафуи.

— Днес няма ли да имаме урок? — попита той.

— Ще видим — лаконично отвърна Повелителят на меча — представяше си как Дризт е на път да направи едно от най-потресаващите разкрития в своя живот.

Един от домовете бе извършил нападение над друг — беше се провалил и управляващият съвет държеше всички благородници в града да станат свидетели на раздаването на справедливост.

Бриса се разхождаше в коридора пред тренировъчната зала.

— По-бързо — сгълча ги тя. — Матрона Малис не иска да пристигнем последни на събирането.

Процесията премина през огромната порта на До’Урден, начело със самата матрона, която се носеше във въздуха върху диск, искрящ в синя светлина — матроните-майки рядко излизаха пеша из града. Бриса вървеше отстрани до майка си, следваха я Мая и Ризен, а Дризт и Зак бяха най-отзад. Виерна и Дайнин, които изпълняваха задълженията си в Академията, се бяха отзовали на призива на управляващия съвет с друга група.

Тази сутрин целият град се вълнуваше. Всички говореха за неуспешната атака. В суматохата Дризт поглъщаше отблизо с разширени от удивление очи гледката на украсените домове на мрачните елфи. Роби от всяка по-низша раса — гоблини, орки и дори великани — бързаха да се отдръпнат от пътя на Малис и нейния омагьосан превоз, разбирайки, че тя е матрона-майка. Обикновените жители на Мензоберанзан прекъсваха разговорите си, запазваха почтително мълчание и така изчакваха знатното семейство да отмине.

Докато До’Урден си проправяха път към северозападната част на града, където се намираше домът на престъпниците, се натъкнаха на алея, препречена от керван на дуергари — сиви джуджета — които се разправяха помежду си. Както изглеждаше, дузина каручки се бяха преобърнали или заклещили една в друга, а две групи дуергари се бяха спречкали в тясната уличка и никой не искаше да отстъпи.

Бриса измъкна змийския камшик от колана си и пропъди няколко джуджета — така разчистваше пътя на матроната до водачите им. Те я изгледаха злобно, докато не осъзнаха нейното обществено положение.

— Молим да ни извините, госпожо — заекна едно от тях. — За съжаление, случи се малка злополука.

Малис огледа съдържанието на най-близките каручки — щайги с крака от морски паяк и други деликатеси.

— Вие ме забавихте — каза тя спокойно.

— Пристигнахме във вашия град с надежда да потъгуваме — обясни другият водач.

Той хвърли яростен поглед към своя съперник и тя разбра, че двамата бяха конкуренти и най-вероятно предлагаха еднакви стоки на едно и също семейство.

— Ще ви простя нахалството… — любезно им предложи тя, докато разглеждаше каручките.

Джуджетата предполагаха какво ще се случи. Зак също.

— Довечера добре ще си хапнем — прошепна учителя и леко намигна на Дризт. — Матрона Малис няма да изпусне такава възможност.

— … ако успеете да доставите половината от стоката си на дома До’Урден, още тази вечер — добави тя.

Дуергарите запротестираха, но бързо прекратиха неразумното си поведение. Как мразеха да си имат работа с мрачни елфи!

— Ще ви възнаградим добре — продължи Малис. — Домът До’Урден не е от бедните. При това ще ви остане достатъчно стока и ще можете да я предложите на семейството, заради което сте дошли.

Те не можеха да оспорят думите й, но знаеха, че при тези обстоятелства — при условие, че бяха засегнали матроната-майка — заплащането на ценните им стоки едва ли щеше да е подобаващо. Въпреки всичко, не им оставаше друг избор, освен да приемат предложението й — търговията в Мензоберанзан винаги криеше рискове. Поклониха се учтиво и дадоха знак на групите си да разчистят пътя.

Несполучилите нападатели от миналата нощ — семейство Текен’дуис — се бяха укрили в сградата на своя дом, построен между два сталагмита, и всеки момент очакваха да се случи най-лошото. Отвъд портите на дома се бяха събрали всички благородници на Мензоберанзан — повече от хиляда мрачни елфа, предвождани от матрона Баенре и останалите седем матрони от управляващия съвет. Истинската заплаха за виновника бяха учителите и учениците от трите школи в Академията, наобиколили двора на Текен’дуис. Малис изведе напред своето семейство и зае мястото си зад управляващите върховни жрици. Тя беше матрона на деветия дом — първият след управляващите осем — и останалите мрачни елфи с охота се отдръпваха от пътя й.