Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

— Какво ще спечелим от него?

— Той е учител в Академията — отвърна тя. — Ще ни е нужен — ще държи под око тези, които ме интересуват — тя спря своя син и се обърна с лице към него, за да разбере смисъла на думите й. — Претенциите на Алтън ДеВир към дома До’Урден ще заработят в наша полза. Той е със знатно потекло и има право да повдигне обвинение.

— Искаш да кажеш, че ще използваш обвинението на Алтън и ще обединиш влиятелните домове, за да накажат дома До’Урден? — попита Масой.

— Предполагам, че първите домове няма да пожелаят да го накажат заради нещо, случило се преди двайсет години. Домът До’Урден извърши нападението срещу ДеВир почти перфектно — едно чисто убийство. Ако сега повдигнем открито обвинение срещу него, това само ще предизвика гнева на най-влиятелните в Мензоберанзан и ще ги настрои против нас.

— Тогава, за какво ни е нужен Алтън ДеВир? Претенциите му са безполезни.

— Ти си мъж и не разбираш колко сложна е борбата за влияние и за по-висок пост в йерархията на града. Можем да подшушнем на подходящите хора за претенциите на ДеВир. Тогава, ако един-единствен дом отмъсти от името на Алтън, можем да насочим вниманието на управляващия съвет в друга посока.

— И какво ще се случи? — Масой не разбираше смисъла. — Ще рискуваш загубите от такава битка, за да унищожиш по-слаб дом?

— И семейство ДеВир е мислело така за До’Урден — обясни му СиНафей. — Но в свят като нашия трябва да се внимава както със силните, така и със слабите домове. Влиятелните семейства вече ще бъдат по-предпазливи и ще наблюдават отблизо всяко действие на Даермон Н’а’шезбаернон — деветият дом познат като До’Урден. Сега той разполага с учител и повелителка в Академията, с три върховни жрици, а остава малко до посвещаването на четвърта.

— Четири върховни жрици? — замисли се Масой. — В едно семейство.

Само три фамилии от първите осем разполагаха с повече. Обикновено сестрите, които се стремяха към този пост, започваха да си съперничат и това неминуемо отслабваше позициите им.

— А войските на До’Урден наброяват близо триста и петдесет мрачни елфа — продължи СиНафей. — Всичките са обучени от най-умелия повелител на меча в цял Мензоберанзан.

— Закнафейн До’Урден, разбира се! — припомни си Масой.

— Чувал си за него?

— Името му често се споменава в Академията, дори и в Сорсъри.

— Добре — измърка като котка матроната. — Значи ще разбереш колко отговорна е задачата, с която ще те натоваря.

В очите на Масой проблесна нетърпеливо пламъче.

— Скоро в Академията ще постъпи още един До’Урден — обясни му СиНафей. — Не като учител, а като ученик. Тези, които са виждали това момче — Дризт — да тренира, казват, че той ще стане отличен боец, също като Закнафейн. Не трябва да позволяваме това да се случи.

— Искаш да убия момчето? — попита развълнуван младият Хюнет.

— Не — отвърна му матроната, — още не. Искам да го проучиш, да разбереш причините за всяко негово действие. И когато наближи времето, да нанесеш своя удар — да бъдеш готов.

Непочтената задача му хареса, но все още имаше нещо, което го притесняваше.

— Не бива да забравяме за Алтън — каза той. — Той е нетърпелив и безразсъден. Какви ще са последствията за нас, ако се опита да организира нападение срещу До’Урден, преди да е настъпил подходящият момент? Може ли да предизвика война в града и да нарочи домът Хюнет за виновен?

— Не се тревожи, сине — успокои го матрона СиНафей. — Ако Алтън ДеВир направи такава ужасна грешка и все още се представя за Гелруус Хюнет, ние ще го провъзгласим за убиец и самозванец и ще обявим, че не принадлежи към семейството ни. Така той ще се превърне в бездомен крадец, а палачите ще го следват на всяка стъпка.

Непринуденото й обяснение успокои Масой, но матрона СиНафей, която познаваше нравите на мрачните елфи, много добре осъзнаваше, че поема голям риск с приемането на Алтън ДеВир в дома си. Планът й изглеждаше елементарен и ползата, която можеха да извлекат от него, беше доста изкусителна — унищожаването на прогресиращия дом на До’Урден.

Но все пак съществуваше опасност. Един дом тайно можеше да си позволи да унищожи друг, но последствията от евентуалния неуспех щяха да бъдат фатални за него. По-рано същата вечер, по-слаб дом бе нападнал дома на неприятел и, ако се съдеше по слуховете, се бе провалил. Утрешните илюминации сигурно щяха да принудят управляващият съвет да докаже справедливостта си и да даде пример на обществото. През дългия си живот, Матрона СиНафей бе ставала свидетел на подобно „правосъдие“ доста пъти.