Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

— Маневра в маневрата! — обясни му Зак.

Младият До’Урден се строполи на пода в безсъзнание.

Матрона Малис кимна одобрително, когато Повелителят на меча се върна при нея.

— Готов е за Академията — отбеляза тя.

Закнафейн не каза нищо, но по лицето му се изписаха разочарование и гняв.

— Виерна вече постъпи там — продължи Малис. — Като повелителка, ще преподава в Арах-Тинилит — школата на Лот. Това е голяма чест.

Пази репутацията на дома До’Урден, помисли си Зак, но беше достатъчно умен, за да не произнася тези мисли.

— Дайнин скоро ще я последва — каза матроната.

Мрачният елф беше изненадан. Два наследника, учители в Академията, по едно и също време?

— Добре си се потрудила, за да ги настаниш там — дръзна да отбележи той.

— Пито — платено — усмихна се Малис.

— И с каква цел? Да защитават Дризт?

— От това, което току-що видях, по-скоро Дризт ще ги защитава — засмя се силно матроната.

Като чу това, Зак прехапа устната си. Дайнин беше два пъти по-добър войн от Дризт и десет пъти по-безсърдечен убиец. Личеше си, че подбудите на Малис са различни.

— През следващите двайсет години три семейства от първите осем ще имат най-малко по четири представители в Академията — призна матрона Малис. — Синът на матрона Баенре и Дризт ще постъпят в един клас.

— Значи имаш големи стремежи — отбеляза той. — И докъде ще стигне дома До’Урден под управлението на матрона Малис?

— Ще ти изтръгна езика заради този сарказъм — предупреди го матроната. — Трябва да сме големи глупаци, ако изпуснем такава отлична възможност да узнаем нещо повече за враговете си.

— Първите осем семейства — замисли се Зак. — Бъдете предпазлива, матрона Малис. Не забравяйте, враговете ни са и сред по-низшите домове. Там ги търсете. Някога имаше един дом, който не внимаваше и допусна грешка — домът ДеВир.

— Няма да ни атакуват отдолу — подсмихна се тя. — Ние сме деветият дом, но можем да се похвалим с много повече сила и мощ, отколкото голяма част от останалите. Никой няма да ни нападне в гръб, когато има много по-лесни мишени нагоре по стълбицата.

— И нещата се развиват в наша полза — добави Зак.

— Именно в това е смисълът, не е ли така? — с широка зла усмивка попита Малис.

Нямаше нужда мрачният елф да й отговаря, върховната жрица знаеше мнението му. Смисълът определено не беше в това.

Когато по-късно останаха сами, Закнафейн каза на момчето:

— Челюстта ти ще се оправи по-бързо, ако не говориш толкова много.

Дризт го изгледа сърдито.

Повелителят на меча поклати глава.

— Станахме добри приятели — каза му той.

— И аз така си мислех — промърмори момчето.

— Тогава помисли по-хубаво — смъмри го учителят. — Да не мислиш, че матроната ще одобри подобни отношения между нейния повелител на меча и най-малкия й безценен син. Ти си мрачен елф, Дризт До’Урден и имаш благородническа кръв. Забранено ти е да имаш приятели!

Дризт се сепна, сякаш бе получил плесница.

— Е, може да имаш, без да го показваш — допусна Зак и положи ръка на рамото на младежа, за да го успокои. — Тук приятелство означава безсилие, непростимо безсилие. Матрона Малис не би позволила… — той осъзна, че плаши момчето и спря. — Е — тихо призна той, — поне се познаваме един друг.

Но за Дризт това сякаш не беше достатъчно.

Една вечер, след като бяха приключили с тренировките, Зак нареди на момчето:

— Бързо, ела!

От тона, а и от факта, че учителят не спря, дори за да го изчака, Дризт разбра, че се бе случило нещо важно.

Накрая настигна Зак. Той беше на балкона на дома До’Урден заедно с Мая и Бриса.

— Какво има? — попита момчето.

Зак го придърпа по-близо и посочи напред в голямата пещера към мястото, където градът се простираше на североизток. Светлини избухваха и угасваха изведнъж. Огнен стълб се издигна във въздуха, а после изчезна.

— Нападение — без да се замисли каза Бриса. — По-малки домове, които определено не ни засягат.

Повелителят на меча видя, че момчето не разбира.

— Едно семейство извършва покушение срещу друго — обясни му той. — Може да е отмъщение, но най-вероятно се опитват да се издигнат в обществената йерархия на града.

— Битката продължава дълго — отбеляза Бриса, — огньовете още не са угаснали.

Зак продължи да разяснява ситуацията на объркания втори син на дома.

— Нападателите е трябвало да прикрият покушението — да призоват пръстен от черен мрак. Това, че не са успели да го сторят, означава, че поразеният дом е бил подготвен за сблъсъка.