Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

— Може би не след дълго ще се нуждаем от нея за нещо повече от лов — започна да обяснява Монтолио. — Остави я да почива.

— Каква е бедата? — попита неочаквано сериозно Дризт — Какво е видял Свирчо?

— Миналата нощ започна новолунието — каза Монтолио. Дризт, който още не знаеше почти нищо за лунните цикли, кимна. — Това е свещен ден за орките — продължи Монтолио. — Лагерът им е на километри оттук, но снощи чух воплите им.

Дризт отново кимна с разбиране.

— И аз чух звуците от песните им, но се чудех дали това не е просто тихият глас на вятъра.

— Орките са били — увери го Монтолио. — Всеки месец те се събират, грухтят и танцуват диво в типичния за тях унес. Както знаеш, те не се нуждаят от никакво вещество, което да предизвика това състояние при тях. Това не ме притесни, макар че изглеждаха твърде шумни. Обикновено не могат да се чуят оттук. Предполагам, че благоприятният… или неблагоприятен вятър донесе звуците.

— След като научи това, смяташ, че е било нещо повече от песен? — предположи Дризт.

— Свирчо също ги е чул — обясни Монтолио. — Той винаги бди над мен. — Пазителят погледна към бухала. — Отлетя натам, за да им хвърли едно око.

Дризт също погледна нагоре към великолепната птица, стояща наперено и гордо, сякаш разбираше комплиментите на Монтолио. Въпреки сериозните опасения на пазителя обаче, Дризт се зачуди колко добре той можеше да разбира Свирчо и колко добре бухалът можеше да осъзнава нещата, които вижда.

— Орките замислят военна кампания — каза Монтолио, почесвайки своя наежен приятел. — Изглежда Граул се е събудил след дългата зима с желание за отмъщение.

— Как можеш да си сигурен? — попита го Дризт. — Може ли Свирчо да разбира думите им?

— Не, не, разбира се! — отвърна Монтолио, замисляйки се над това.

— Тогава, как знаеш?

— Група уорги идва насам, това ми каза Свирчо — обясни пазителят. — Орките и уоргите не са най-добрите приятели, но се бият заедно, когато се задава беда. Празникът на орките миналата нощ беше доста див, което заедно с идващите уорги може да означава само едно.

— Има ли наоколо селище? — попита Дризт.

— Няма по-близо от Малдобар — отвърна Монтолио. — Съмнявам се, че орките ще отидат толкова далеч, но топенето на снеговете вече почти приключи и керваните ще тръгнат през прохода от Сундабар към Адбарската цитадела и по други маршрути. Вероятно е някой от Сундабар, защото Граул трябва да е или много дързък, или много глупав, за да нападне керван от тежковъоръжени джуджета от Адбар.

— Колко войни има оркският крал?

— Граул може да събере хиляди, ако има време и желание — каза Монтолио, — но това ще отнеме седмици, а той не е известен с търпението си. Също така, той не би събрал уоргите толкова скоро, освен ако не смята да ги задържи, докато сбира легионите си. Орките обикновено изчезват, когато уоргите са наоколо, а уоргите са склонни към мързел и надебеляване с толкова много орки около тях, ако разбираш какво искам да кажа.

Потръпването на Дризт разкри, че наистина разбираше.

— Бих предположил, че Граул разполага с около хиляда бойци — продължи Монтолио, — може би дванайсет на двайсет уорги, според Свирчо и един-два великана.

— Значителна сила само за един керван — отбеляза Дризт. И двамата имаха други подозрения. Първата им среща преди два месеца беше за сметка на Граул.

— Ще им трябват един-два дни, за да се подготвят — отбеляза Монтолио след неловка пауза. — Свирчо ще ги следи отблизо тази нощ и ще повика и подкрепление.

— Аз ще отида да шпионирам орките — добави Дризт. Видя как тревога прекоси лицето на Монтолио, но той бързо я пропъди.

— Много пъти съм изпълнявал подобни задачи, докато бях в патрулите на Мензоберанзан — каза елфът. — Това е задача, за която се чувствам сигурен. Не се страхувай.

— Това е било в Подземния мрак — припомни му Монтолио.

— Толкова различна ли е нощта — попита хитро Дризт, хвърляйки на пазителя усмивка и му намигна. — Така ще получим отговорите, които ни трябват.

После Дризт му пожела приятен ден и отиде да почива. Монтолио се заслуша в отдалечаващите се стъпки на своя приятел — едва чуто шумолене през гъсто израслите дървета — с искрено възхищение и помисли, че това е добър план.

Денят измина бавно и спокойно за пазителя. Той положи всички усилия, за да състави отбранителен план за долината. Монтолио никога не бе защитавал мястото преди, освен веднъж срещу банда глупави крадци, които се бяха объркали, но бе прекарал много часове във формулиране и изпробване на различни стратегии, обмисляйки неизбежния ден, когато Граул ще се отегчи от намесата му и ще се осмели да го нападне.