Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

Орките се спогледаха невярващо, после обърнаха гръб на Роди и изръмжаха, което бе знак за други, още по-големи, орки да излязат от пещерата.

Граул излетя навън и разблъска охраната, тиквайки калната си муцуна право под носа на Роди.

— Граул плаща? — изгрухтя той, а дъхът му почти повали ловеца.

Смехът на Роди бе предназначен именно за онези удивени орки, които бяха най-близо до него. Не можеше да си позволи никаква слабост тук. Също като зли кучета орките нападаха много бързо всеки, който не ги подхванеше достатъчно твърдо още в началото.

— Имам информация, кралю — каза отривисто ловецът на глави. — Информация, която Граул би пожелал да научи.

— Говори — нареди му Граул.

— Ще платиш ли? — попита Роди, макар да подозираше, че насилва късмета си.

— Говори! — изръмжа отново оркът. — Ако твои думи ценни, Граул пощади твой живот.

Роди мълчаливо съжали, че с Граул нещата изглежда винаги вървяха по този начин. Трудно беше да проведеш какъвто и да е смислен пазарлък с вонящия предводител, когато бе заобиколен от стотици въоръжени войни. Но Роди остана непоколебим. Не бе дошъл тук заради парите, макар да се надяваше да изкопчи някакви, а за отмъщение. Той не би се изправил открито срещу Дризт, докато елфът беше с Муши. В тези планини, заобиколен от своите животни — приятели, Муши беше значителна сила и дори ако Роди успееше да се докопа до елфа, пазителят имаше много опитни съюзници, като Ястреборъката Чучулига, които сигурно щяха да му отмъстят.

— Във владенията ти има мрачен елф, могъщи кралю на орките! — обяви Роди. Думите му обаче, не предизвикаха изненадата, на която се бе надявал.

— Единак — поясни Граул.

— Знаеш за него? — широко отворените очи на Роди издадоха недоверието му.

— Елфът уби бойците на Граул — каза предводителят сурово. Всички събрани орки започнаха да тропат и да размахват оръжията си, ругаейки мрачния елф.

— Тогава защо е още жив? — попита грубо Роди. Очите на ловеца на глави се свиха, когато в ума му се зароди подозрение, че Граул не знае къде се намира Дризт. Вероятно той все още имаше с какво да се пазари.

— Съгледвачи не могат открият него! — изрева Граул и това беше достатъчно. Но безсилието, което демонстрираше кралят на орките, беше умело изиграна измама, защото той знаеше къде е Дризт, макар съгледвачите му да не знаеха.

— Аз го открих — извика Роди и всички орки наскачаха и се развикаха с кръвожадна радост. Граул протегна ръце, за да ги укроти. Той знаеше, че това е критичен миг. Разгледа внимателно тълпата, за да открие шамана на племето, техния духовен водач и откри облеченият в червена роба орк да гледа и слуша внимателно, както се беше надявал.

По съвет на шамана Граул бе избягвал да предприема каквито и да е действия срещу Монтолио през всички тези години. Шаманът смяташе, че сакатият, който не беше толкова сакат, носи поличба за лоша магия и заради предупрежденията на своя религиозен водач всички оркски племена се скриваха всеки път, когато Монтолио беше наблизо. Но в съюзничество с мрачния елф и, ако подозренията на Граул се окажеха верни, с помощта, която Монтолио му бе оказал в спечелването на битката на високия хълм, сакатият се бе намесил където не му беше работа, бе застрашил владението на Граул също толкова много, колкото и отстъпникът — елф. Той се бе убедил, че мрачният елф наистина е единак, защото в района нямаше други и владетелят на орките само чакаше някакво извинение, за да насъска слугите си срещу долината. Роди, както беше информиран Граул, можеше да му предостави това извинение.

— Говори! — изкрещя той в лицето на ловеца на глави, за да предотврати всякакви бъдещи искания за пари.

— Елфът се подчинява на пазителя — отвърна Роди. — Той пълзи в краката му. — Ако Роди се бе надявал, че това може да предизвика още изблици и проклятия, скачане и плюене, със сигурност остана разочарован. Споменаването на слепия човек хвърли тежък покров над сборището и сега обикновените орки поглеждаха от шамана към Граул и отново към шамана за подкрепа. Беше време Роди да разкаже историята за конспирацията, както бе казано на Граул, че ще направи.

— Трябва да ги хванете! — извика Роди. — Те не…

В този миг Граул вдигна ръце, за да успокои надигналото се мърморене и думите на Роди.

— Слепият пазител ли уби великаните? — попита лукаво оркският владетел ловеца на глави. — Той ли помогна на елфа да убие моите бойци?

Разбира се, Роди нямаше понятие за какво говори Граул, но бе достатъчно съобразителен, за да разбере намеренията му.