Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

Ако този ден настъпеше, Монтолио бе сигурен, че ще бъде готов. Сега можеше да се направи малко, защото защитата не можеше да се подготви, преди да е сигурен в намеренията на орките, така че чакането се стори на пазителя безкрайно. Най-накрая Свирчо му съобщи, че елфът се е събудил.

— Сега ще тръгвам — заяви Дризт, след като го намери, отбелязвайки, че слънцето вече е ниско на западния хоризонт, — да науча какво са наумили нашите недоброжелателни съседи.

— Пази се, Дризт — каза Монтолио и искрената тревога в гласа му развълнува елфа. — Граул може и да е орк, но е много лукав. Напълно е възможно да очаква някой от нас да отиде там, за да го проучи.

Дризт взе все още непривичните за него ятагани и ги размаха, за да свикне с движението им. После ги затъкна в колана си, пусна ръка в джоба и изпита успокоение при допира до ониксовата статуетка. След като потупа за последен път пазителя по гърба, разузнавачът пое на път.

— Свирчо ще е наоколо! — извика Монтолио след него. — И други приятели, които може и да не очакваш. Извикай, ако се окажеш в по-голяма беда, отколкото можеш да понесеш!

Не му беше трудно да намери лагера на орките заради огромния огън, озаряващ нощното небе. Дризт видя силуетите, включително на един великан, танцуващи около пламъците и чу ръмженето и скимтенето на големите вълци, уоргите, както ги бе нарекъл Монтолио. Лагерът беше в малка долина, обградена от явори и стръмни скали. Дризт можеше да чуе гласовете на орките съвсем ясно в тихата нощ, така че реши да не се приближава твърде много. Той избра едно дебело дърво и се концентрира върху по-ниските клони, призовавайки вродените си способности да левитира, за да се покатери по тях.

Заклинанието се провали напълно, така че Дризт пусна ятаганите от колана си и започна да се катери. Стволът се разклоняваше на няколко места и беше висок около шест метра. Дризт беше на най-високото разклонение и тъкмо, когато се канеше да се покатери по един дълъг и закривен клон, чу поемане на въздух. Той внимателно подаде глава иззад дебелия дънер.

На противоположната страна на дървото, разположен удобно в едно кътче между ствола и друг клон, се бе облегнал орк — часовой, с ръце зад врата и отегчено изражение на лицето. Създанието очевидно не забелязваше тихо промъкващия се мрачен елф на по-малко от два фута от него. Дризт сграбчи дръжката на ятагана си, но после се успокои, че глупавото създание е твърде удобно разположено, за да се оглежда наоколо, промени намерението си и пренебрегна орка. Вместо това, насочи вниманието си към събитията в сечището.

Оркският език беше подобен на гоблиновия по структурата и интонациите си, но Дризт, който не знаеше добре дори гоблиновия, разбираше само отделни думи. Орките обаче, бяха доста изразителна раса. Две изображения на мрачен елф и на слаб човек с мустаци скоро разкриха на Дризт намеренията им.

Най-големият орк в сборището, вероятно крал Граул, ломотеше разгорещено и проклинаше фигурите. После войните и уоргите се нахвърлиха върху тях и яростно ги разкъсаха за радост на побеснелите зрители, радост, която се превърна в чист екстаз, когато каменните великани също се присъединиха и размазаха мнимия мрачен елф на земята.

Това продължи с часове и Дризт подозираше, че те ще осъмнат така. Граул и няколко други едри орки се отделиха от основната тълпа и започнаха да пишат в мръсотията, очевидно излагайки бойните си планове. Дризт не можеше да се надява да се приближи достатъчно, за да чуе тайното им съвещание, а и нямаше намерение да стои на дървото, докато утрото го разкрие.

Той се увери, че оркският часовой похъркваше в дълбока дрямка от другата страна на дървото, преди да започне слизането си надолу. Сега, когато знаеше, че орките имаха намерение да нападнат дома на Монтолио, не трябваше ли той да нанесе първия удар?

Съвестта на Дризт го подведе. Той се смъкна от огромния явор и побягна от лагера, оставяйки орка да дреме в удобното си гнездо.

Монтолио седеше на един от въжените мостове заедно със Свирчо на рамото си и чакаше Дризт да се върне.

— Идват за нас — констатира старият пазител, когато елфът най-накрая се върна. — Граул се е ядосал от нещо, вероятно от малкия инцидент на склона на Роги. — Монтолио посочи на запад, към високите хребети, където се бяха срещнали двамата с Дризт.

— Укрепил ли си убежището за моменти като този? — попита Дризт. — Смятам, че орките ще дойдат още тази нощ. Почти хиляда, с могъщи съюзници.