Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

— Дризт? — попита Монтолио, дочувайки тихите стъпки. — Внимавай къде стъпваш. Няма да се занимавам да накланям отново тези дървета, макар че трябва да призная, това е доста забавно.

— Изглежда приготовленията вървят добре — каза Дризт, когато стигна до пазителя.

— Очаквам този ден от дълго време — отвърна Монтолио. — Преигравал съм битката хиляди пъти в съзнанието си и знам как ще се развие. — Той се наведе и нарисува удължен овал на земята, груб план на боровата долина. — Нека да ти обясня — започна той и продължи да рисува пейзажа около долината с такива детайли и точност, че Дризт тръсна глава и го погледна отново, за да се увери, че наистина е сляп.

В долината няколко групи дървета, наредени по протежението й от север на юг на около 50 ярда дължина и на по-малко от половината ширина. Теренът се изкривяваше под плавен, но забележим наклон в северната част на долината и беше по-нисък от южния край с половина от височината на дърветата. Далеч на север земята беше пропукана и осеяна с големи камъни, с проскубани туфи трева и неочаквани падини и беше пресечена от извити пътеки.

— Основните им сили ще дойдат от запад — обясни Монтолио, посочвайки отвъд каменната стена и срещу малката ливада към двойка гъсти шубраци, разположени между няколко скални издатини със стръмни профили. — Това е единственият път, по който могат да влязат тук наведнъж.

Дризт направи бърз оглед на околността и не се възпротиви на заключението. Пътят към долината от изток бе груб и неравен. Една армия, атакуваща от тази посока, би трябвало да дойде от полето с висока трева наредена почти в една редица, право между двата високи каменни хълма и щеше да е лесна мишена за смъртоносния лък на Монтолио. На юг, отвъд долината, наклонът ставаше по-стръмен — идеално място за оркските копиеносци и стрелци, като се изключи факта, че точно над най-близкия гребен имаше дълбока клисура с почти отвесни стени.

— Няма да имаме неприятности от юг — отбеляза Монтолио, сякаш четеше мислите на Дризт. — А ако дойдат от север, ще трябва да изкачват хълма, за да стигнат до нас. Знам, че Граул е по-подготвен. С подобно значително превъзходство, той ще насъска армията си право от запад, опитвайки се да ни разгроми.

— Ето защо са дърветата — каза с възхищение Дризт. — Както и мрежата, и въжето с остриета.

— Хитро — похвали се сам Монтолио. — Но помни, имал съм пет години да се подготвя за това. Сега ела насам. Дърветата са само началото. Имам задача за теб, докато привърша с тях.

Монтолио поведе Дризт към друга тайна дупка, покрита с одеяло. Вътре висяха редици от странни железни предмети, подобни на животински челюсти с дебели вериги, свързани с основата им.

— Капани — обясни Монтолио. — Ловците на кожи ги поставят в планините. Коварни неща. Аз ги намерих — Свирчо е особено умел в откриването и отнасянето им. Ще ми се да имах очи, за да мога да видя почудата на ловеца, когато дойде да си ги търси след седмица!

— Този принадлежеше на Роди МакГристъл — продължи Монтолио, сваляйки на земята най-близкия до тях.

Пазителят седна на земята и внимателно разтвори челюстите с краката си, докато те изщракаха.

— Това би трябвало да забави един орк — отбеляза Монтолио, грабвайки някаква съчка и потупвайки с нея наоколо, докато не я удари в повдигача.

Железните челюсти на капана се затвориха с трясък, чиято сила счупи съчката на две, изтръгвайки едната й част от ръката на Монтолио.

— Събрал съм повече от двайсет такива — отбеляза той сурово, потрепвайки при злокобния звук. — Никога не съм мислил да използвам подобни неща, но срещу Граул и неговата банда капаните ще поправят част от вредата, която са нанесли.

Дризт не се нуждаеше от повече инструкции. Той отнесе капаните към западната ливада, заложи ги и ги скри добре и опъна веригата им на няколко фута от тях. Елфът сложи няколко и точно зад каменната стена, предполагайки, че болката, причинена от тях на първите връхлитащи орки, със сигурност ще забави идващите след тях.

По това време Монтолио бе привършил с дърветата. Той беше наклонил и вързал повече от боровете. Сега пазителят стоеше на въжения мост, който бе опънат в посока север-юг, зареждайки цяла редица от арбалети към западния край на долината. След като бяха заложени и заредени, Монтолио и Дризт можеха просто да се разхождат по моста и да стрелят, докато вървят.

Дризт възнамеряваше да помогне на Монтолио, но изведнъж му хрумна друга идея. Върна се до оръжейния склад и взе един дълго и тежко копие, което бе забелязал по-рано. Намери здраво коренище в района, където планираше да установи позициите си, и изкопа малка дупка край него. Той заби оръжието с металната дръжка в дупката, като остави да стърчат само 1–2 фута от горната му част. После го покри цялото с трева и листа.