Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

— Но защо? — след дълъг размисъл попита съветникът. Той мразеше да пита, защото знаеше какво ще му струва това. Джарлаксъл отново протегна ръка и взе още по-красивите ахати.

— Домът търси един от членовете си — обясни наемникът. — Беглец, чиито действия са довели до загубата на благоволението на Лот за цялото му семейство.

Още няколко безкрайни мига изминаха в тишина. Фърбъл не можа да се сети кой е преследваният мрачен елф, а крал Шниктик щеше да го нахока хубаво, ако не му съобщи самоличността на беглеца. Гномът извади още десет скъпоценни камъка от кесийката си и попита:

— Кой е домът?

— Даермон Н’а’шезбаернон — отвърна Джарлаксъл, докато пускаше ахатите в дълбокия си джоб. Фърбъл сърдито скръсти ръце. Отвратителният мрачен елф отново го бе хванал натясно.

— Не древното название на дома! — изрева съветникът и без охота извади още десет камъка.

— Наистина, Фърбъл — измъчваше го наемникът, — трябва да се постараеш да бъдеш малко по-конкретен във въпросите си. Тези грешки ти струват толкова много!

— Кажи ми името на този дом, така че да го разбера — нареди Фърбъл. — И името на беглеца. Няма да ти плащам повече за днес, Джарлаксъл.

Мрачният елф вдигна ръце и се усмихна, за да накара лукавият гном да замълчи.

— Съгласен съм — изсмя се той, предоволен от полученото. — До’Урден, осмият дом на Мензоберанзан. Търсят втория син — заяви наемникът, а изражението на Фърбъл му подсказа, че гномът е чул нещо познато. Дали все пак нямаше да успее да измъкне поне малко информация от този съветник, която да му донесе още печалба от съкровищата на матрона Малис?

— Името на втория син е Дризт — продължи мрачният елф, докато внимателно следеше реакцията на Фърбъл. После добави дяволито: — Информацията за местонахождението му може да донесе много печалба в Мензоберанзан.

Съветник Фърбъл дълго се взира в наглия наемник. Нима се бе издал, когато Джарлаксъл му съобщи самоличността на беглеца? Ако мрачният елф се досещаше, че Дризт се намира в града на лукавите гномове, това можеше да доведе само до лош край. Възрастният свиърфнебъл се бе озовал в затруднено положение. Трябваше ли да признае грешката си и да се опита да я поправи? Колко ли щеше да му струва да измъкне обещание от Джарлаксъл, че ще си мълчи? Но не само цената бе важна — нима наистина можеше да вярва на безскрупулния наемник?

В края на краищата, Фърбъл сметна, че Джарлаксъл не е научил достатъчно, за да се свърже с дома До’Урден.

— Сделката ни приключи — заяви лукавият гном, завъртя се на пети и се запъти към изхода на пещерата.

Вътрешно Джарлаксъл се възхити от решението на съветника. Винаги бе смятал, че този свиърфнебъл е достоен конкурент, с когото могат да се сключват добри сделки, и сега за пореден път се убеждаваше в това. Фърбъл бе разкрил съвсем малко, недостатъчно, за да бъде дадено като информация на матрона Малис, и ако гномът премълчаваше нещо, то решението му да прекрати срещата беше съвсем на място. Въпреки расовите им различия, Джарлаксъл трябваше да си признае, че харесва Фърбъл.

— Малки гноме — извика след него той. — Трябва да те предупредя.

Фърбъл се обърна, закрил кесията си с ръка.

— Безплатно — засмя се наемникът и поклати голата си глава. Изведнъж, обаче, изражението му се смени. Лицето на Джарлаксъл стана сериозно, дори зловещо. — Ако познаваш Дризт До’Урден — продължи той, — дръж го настрана от себе си. Лот сама е пожелала смъртта на втория син и Малис ще направи каквото е нужно, за да изпълни искането на богинята. А ако тя се провали, други ще започнат да го преследват, защото знаят, че смъртта на този До’Урден ще достави огромно удоволствие на Кралицата на Паяците. Той е обречен, Фърбъл, и обрича на смърт всеки, дръзнал да застане до него.

— Благодаря за предупреждението, но не беше нужно — отвърна Фърбъл, опитвайки се да запази спокойствие. — Никой в Блингденстоун не знае нищо за този беглец, нито пък се интересува от него. И уверявам те — няма гном в нашия град, който да желае благоволението на вашето божество!

Джарлаксъл се усмихна. Знаеше, че възрастният свиърфнебъл блъфира.

— Разбира се — отвърна наемникът, поклони се и за пореден път направи реверанс с огромната си шапка.

Фърбъл спря за миг, за да обмисли думите на елфа и значението на последния му поклон. Чудеше се дали все пак не трябва да купи мълчанието на Джарлаксъл, но не се наложи. Информаторът го нямаше, само силното чаткане на токовете му отекваше в далечината.