Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

Бедният Фърбъл. Беше оставен да се тревожи сам, а не биваше. Джарлаксъл наистина харесваше малкия гном — установи го на излизане от пещерата. При тези обстоятелства не можеше да разкрие подозренията си за местонахождението на Дризт пред матрона Малис.

Разбира се, само при условие, че офертата й не беше прекалено изкусителна.

Притеснен и замислен, Фърбъл дълго се взира с празен поглед в малката пещера.

Дните на Дризт бяха заети с приятели и веселие. Беше се превърнал в герой, който бе излязъл в тунелите заедно с миньорите свиърфнебли. Историята за хитрата измама, с която бяха избягнали гоблините, се предаваше от уста на уста и с всяко ново разказване се разкрасяваше все повече.

Дризт и Белвар излизаха често. Всеки път, когато решаваха да посетят някоя гостилница, ги приветстваха с наздравици, черпеха ги с храна и питиета.

Двамата приятели бяха много щастливи един с друг. Заедно бяха открили своето място сред обществото на свиърфнеблите и заедно бяха намерили покой за душите си.

Надзирател Брикърс и Белвар бяха заети с подготовката на нова миньорска експедиция. Най-важната им задача бе да намалят списъка от доброволци. Свиърфнебли от всички краища на града се свързваха с тях, за да се запишат за участие. Всички желаеха да пътуват редом с мрачния елф и най-почетния надзирател.

Една сутрин на вратата на Белвар се потропа силно. Дризт и неговият домакин помислиха, че са дошли още доброволци, търсещи място в експедицията, но бяха крайно изненадани, когато видяха, че на прага им стои градската стража. Войниците обградиха Дризт с копията си и го предупредиха, че трябва да отиде с тях в покоите на крал Шниктик и да се срещне с него.

Белвар изглеждаше спокоен.

— Предпазна мярка — увери той Дризт и побутна закуската си — гъби в сос от мъхове. Възрастният гном отиде до стената и свали наметалото си. Дризт не изпускаше от очи копията и стражата и не забеляза нервната и несигурна походка на своя приятел.

С бърза крачка те прекосиха града на лукавите гномове. Охраната непрекъснато побутваше с копията си мрачния елф и възрастния му приятел. През целия път Белвар не престана да уверява Дризт, че това е само рутинна предпазна мярка. Плътният му глас наистина звучеше успокоително, но когато стигнаха до покоите на краля, Дризт престана да си дава напразни надежди. Целият му живот беше изпълнен с обнадеждаващи начала и тежки разочарования.

Крал Шниктик седеше неспокоен в каменния си трон, а разтревожените му съветници се бяха скупчили около него. Хич не му харесваха тези задължения, с които го натоварваше постът му на владетел. Свиърфнеблите обикновено не предаваха приятелите си, но разкритията на съветник Фърбъл бяха много обезпокоителни и опасността, надвиснала над Блингденстоун, не биваше да се подценява.

Не и за благото на мрачните елфи.

Дризт и Белвар се приближиха и застанаха пред краля. Мрачният елф беше изпълнен с любопитство, но и готов да се примири с всичко, което бе на път да се случи. За разлика от своя приятел, възрастният гном едва сдържаше нервите си.

— Благодаря ви, че пристигнахте навреме — поздрави ги кралят, после прочисти гърлото си и погледна към съветниците си за подкрепа.

— Копията определено те карат да бързаш — саркастично изръмжа Белвар. Кралят на свиърфнеблите отново прочисти гърлото си. Очевидно се чувстваше неудобно, защото не можеше да си намери място на трона.

— Пазачът ми понякога се увлича — извини се той. — Моля ви, не се обиждайте.

— Не сме се обидили — успокои го Дризт.

— Харесва ли ти престоя в нашия град? — попита Шниктик. — Твоето присъствие наистина разнообрази и обогати живота ни.

Мрачният елф се поклони ниско, целият изпълнен с благодарност за милите думи на владетеля, ала Белвар присви тъмносивите си очи и сбърчи кривия си нос. Беше започнал да разбира накъде бие кралят.

— За съжаление — започна Шниктик и погледна с молба към съветниците си, като се стараеше да отбягва погледа на Дризт, — сме поставени в много неудобно положение…

— Магга каммара! — изкрещя Белвар и накара всички присъстващи в залата да зяпнат от учудване. — Не!

Кралят и Дризт погледнаха невярващи към надзирателя.

— Искаш да го изгониш — изръмжа обвинително Белвар.

— Белвар! — възрази Дризт.

— Многопочитаеми надзирателю — строго започна кралят, — нямаш правото да се намесваш. Ако го направиш още веднъж, ще бъда принуден да те изгоня.