Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

Малис забрави за притесненията, за безпокойството си и постепенно придоби увереност с удоволствието, което й донесе свирепото кръвопролитие. Колко ли силен щеше да е екстазът й, когато Закнафейн най-накрая се срещнеше с грешния им син!

Съветник Фърбъл от Блингденстоун навлезе предпазливо в малката, грубовато оформена пещера — уговореното място на срещата. Цяла армия от свиърфнебли, включително и няколко магьосника, държащи в ръцете си камъни за призоваване на земни духове, заеха отбранителни позиции из всички тунели на запад от стаята. Но въпреки това, Фърбъл не се чувстваше спокоен. Той погледна надолу по източния тунел — единствения вход към тази пещера — и се зачуди каква ли информация ще му донесе този път неговият агент. Притесняваше се и за цената, която ще му струва тя.

Изведнъж мрачният елф се появи с наперената си походка, а черните му ботуши шумно зачаткаха по камъка. Погледът му се стрелна наоколо — трябваше да се увери, че Фърбъл е единственият свиърфнебъл в тази пещера. Това условие винаги беше част от сделката. Накрая елфът се приближи към съветника на лукавите гномове и се поклони ниско.

— Привет малки ми приятелю с голяма кесия — каза мрачният елф и се засмя. Той владееше толкова добре езика на свиърфнеблите, техният говор, с характерната за него интонации и паузи, че Фърбъл винаги се изумяваше. Този мрачен елф използваше езика им така, сякаш бе живял в Блингденстоун цял век.

— Не е зле да си малко по-предпазлив — отвърна гномът, оглеждайки се на всички страни.

— Така ли!? — изсумтя мрачният елф и удари един в друг токовете на ботушите си. — Имаш цяла армия от лукави гномове — войни и магьосници, а аз… е да кажем, че и аз не съм сам.

— Не се съмнявам в това, Джарлаксъл — отвърна Фърбъл. — Но все пак предпочитам срещата ни да си остане тайна и поверителна.

— Всичко, с което се захванат Бреган Д’аерте е строго поверително, скъпи ми Фърбъл — отвърна информаторът и отново се поклони, като направи изящен реверанс с широкополата си шапка.

— Стига толкова любезности — отсече припряният гном. — Да приключваме с това. Искам скоро да се прибера в Блингденстоун.

— Питай тогава — каза Джарлаксъл.

— Напоследък около града ни се навъртат мрачни елфи, присъствието им се усеща все повече — започна лукавият гном.

— Така ли? — престори се на изненадан наемникът, но от самодоволната му усмивка си пролича, че знае нещо. Вече предчувстваше, че ще спечели без много усилия от сделката, защото същата онази матрона-майка, която наскоро бе ползвала услугите му несъмнено имаше пръст в това. Джарлаксъл обичаше съвпаденията — те правеха печалбата му по-лесна и по-бърза. Фърбъл добре познаваше „изненаданата“ физиономия на информатора си и отсече твърдо:

— Да, така!

— И ти се иска да знаеш причината? — продължи да се преструва наемникът.

— От наша гледна точка този ход изглежда съвсем разумен — изпухтя съветникът, отегчен от номерата на Джарлаксъл. Фърбъл беше сигурен, че неговият информатор знае защо мрачните елфи се навъртат около границите на Блингденстоун. Джарлаксъл беше скиталец — наемник; той не принадлежеше към никой дом в Мензоберанзан — в света на тези злобни създания положението му не беше завидно. Но въпреки всичко, този ненаситен елф беше оцелял, дори беше натрупал състояние. Неговата сила бе информацията — той разполагаше със сведения за всяко събитие, случващо се в Мензоберанзан и в близките райони.

— Колко време ще ти е необходимо? — попита Фърбъл. — Крал Шниктик желае да приключим с това възможно най-бързо.

— Носиш ли отплатата ми? — попита мрачният елф и протегна ръка.

— Плащането става при предаване на информацията — възрази гномът. — Уговорката ни винаги е била такава.

— Не я променям — съгласи се Джарлаксъл. — Просто този път не се нуждая от време, за да събера необходимите ви сведения. Ако носиш скъпоценните камъни, ще приключим със сделката още сега.

Фърбъл измъкна от колана си кесийката със скъпоценности и я подхвърли на наемника.

— Петдесет ахата, идеално шлифовани — изръмжа гномът, както винаги недоволен от високата цена, която заплащаше за сведенията. Фърбъл, подобно на всеки друг свиърфнебъл, не обичаше да се разделя с такива съкровища и тайничко се бе надявал да избегне срещата с Джарлаксъл.

Ексцентричният мрачен елф погледна в кесийката, после я пусна в дълбокия си джоб.

— Успокой се, малки ми гноме — започна той. — Управляващият съвет на Мензоберанзан не планира нападение срещу твоя град. Само един от домовете се интересува от този район.