Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

Дризт разбра достатъчно от думите на гнома, за да проумее какво възнамерява да прави той. Преди възрастният му домакин да успее да възрази, елфът положи ръка на рамото му, кимна и добави:

— Ако не успеем да заблудим гоблините и ни потрябва помощта ти — настъпвай бързо и безмилостно.

Брикърс свали бронята и оръжията си и последва мрачния елф, а Белвар Дисенгалп се обърна предпазливо към събратята си — не знаеше как се чувстват от взетото току-що решение. Трябваше му само един поглед върху миньорите от кервана, за да разбере, че вече го подкрепят до един, очакват заповедите му и са готови да ги изпълняват.

Когато Дризт и Брикърс пристъпиха в лагера на гоблините, надзирателят наистина не остана разочарован от зъбатите им и изкривени изражения. Един от тях беше изкрещял и вдигнал копието си, за да се прицели в тях, но мрачният елф използва вродените си магически способности, спусна кълбо от мрак върху главата му и го заслепи напълно. Копието все пак полетя, но Дризт за секунди измъкна ятагана си и го разсече още във въздуха. Брикърс също бе зает — съревноваваше се с един гоблин, за да го вземе като заложник в това фалшиво нападение. Докато се бореше с дребното създание, гномът зяпна от учудване, когато видя скоростта и лекотата, с която мрачният елф свали летящото копие; после погледна към групата гоблини и забеляза, че те също бяха доста впечатлени.

— Една крачка напред и те са мъртви — извика Дризт на гърления език на гоблините, който представляваше различни комбинации от грухтене и скимтене.

Надзирател Брикърс разбра какво става едва миг по-късно, когато някъде отзад се чу пъргаво шумолене от ботуши, а после долетя жален хленч. Храбрият свиърфнебъл се обърна назад и видя двама гоблини, тичащи с всичка сила, осветени от танцуващите лилави пламъци, призовани от мрачния елф.

За пореден път гномът изгледа с удивление Дризт. Как бе разбрал, че тези хитри същества се крият отзад? Но Брикърс не познаваше ловеца, другата същност на мрачния елф, която имаше много силно влияние върху Дризт именно в такива ситуации. Надзирателят не знаеше, че в този момент техният гост беше въвлечен в поредната борба за надмощие с другото си опасно „аз“.

Дризт погледна към ятаганите в ръцете си, после към събралите се гоблини, от които поне шейсетина бяха заели отбранителни позиции. Ловецът подканяше мрачният елф да ги нападне, да посече страхливите гадини и да ги изпрати в луд бяг надолу по тунелите, навън от тази пещера. Ала изведнъж Дризт извърна очи към надзирателя свиърфнебъл, припомни си с какъв план бяха дошли тук и успя да усмири ловеца в себе си.

— Кой от вас е водачът на племето? — попита елфът на гърления гоблински език.

Вождът на създанията не изгаряше от желание да пристъпи напред, особено пред един мрачен елф, но няколко от неговите подчинени, с типичната за тях смелост и вярност, се завъртяха на пети и посочиха предводителя си.

Водачът нямаше друг избор, освен да изпъчи гърди, да стегне мършавите си рамене и да направи крачка напред, за да се сблъска очи в очи с елфа.

— Брук! — нарече се предводителят като удари с юмрук по гърдите си.

— Какво правите тук? — изръмжа Дризт.

Брук не знаеше какво да отговори на този въпрос. Никога преди не се бе случвало вожд на гоблини да е искал разрешение, за да отведе племето си някъде.

— Този участък принадлежи на мрачните елфи! — изрева Дризт. — Нямате място тук!

— Градът на елфите е на километри оттук — оплака се предводителят Брук и посочи към Мензоберанзан. Беше объркал посоката, но Дризт не спомена нищо за тази грешка. — Това е земята на свиърфнеблите.

— Засега — отвърна мрачният елф и смуши Брикърс с дръжката на ятагана си. — Моите хора решиха да обявят тази територия за наша — малко пламъче заблещука в лилавите очи на Дризт, а по лицето му плъзна лукава усмивка. — Дали Брук и неговото племе ще имат нещо против?

Вождът безпомощно кършеше дългите си пръсти.

— Изчезвайте! — нареди Дризт. — Сега роби не ни трябват, но възнамеряваме да вдигнем голяма врява из тунелите! Извадихте голям късмет, Брук. Племето ти ще избяга и ще живее… но само този път!

Вождът се обърна към останалите, сякаш търсеше помощ. Срещу тях се бе изправил само един мрачен елф, а повече от трийсет гоблини стояха въоръжени, заели удобни позиции. Шансовете за победа бяха доста обещаващи, ако не и огромни.

— Вървете! — заповяда Дризт и посочи с ятагана си към един страничен коридор. — Бягайте колкото ви държат краката!