Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

Ала докато се приближаваше към добивния район, посочен от търсачите, патрулът не откри нито елфите, нито нови трупове на убити гоблини. Слуховете за богатата рудна жилка не бяха ни най-малко преувеличени и двайсет и петте миньори от експедицията се заеха за работа с такова желание, каквото един мрачен елф никога не бе виждал. Дризт изключително се радваше за Белвар, защото чукът и кирката на надзирателя трошаха камъка със сила и прецизност, която многократно надминаваше тази на събратята му. Той беше член на експедицията — при това почетен, в никакъв случай не беше в тежест на никого, и пълнеше вагонетките си с повече руда, отколкото другите свиърфнебли.

През дните, които прекараха в лъкатушните тунели на Подземния мрак, Дризт и Гуенивар, когато беше възможно, стояха на стража и наблюдаваха лагера. В края на първия ден, надзирател Брикърс назначи трети охранител. Дризт правилно подозираше, че този нов гном трябва повече да пази него, отколкото да дебне наоколо за опасности и неприятели. Но времето минаваше, миньорската група започна да свиква с тъмнокожия си другар и го оставиха да броди сам накъде пожелае.

Това пътуване бе спокойно и доходно, точно както се харесваше на свиърфнеблите и скоро, след като не срещнаха нито едно чудовище, напълниха количките си със скъпоценни минерали.

С приятелски потупвания по гърбовете — Белвар внимаваше да не ги удари прекалено силно — гномовете събраха инструментите си, подредиха ръчните си колички в редица и поеха обратно към дома. Щяха да минат поне два дни, докато добутат тежкия си товар до Блингденстоун.

След няколко часа път, един от разузнавачите, вървящи пред групата, се върна запъхтян при сънародниците си, а на лицето му беше изписан истински ужас.

— Какво има? — попита надзирател Брикърс. Вече подозираше, че късметът им е изневерил.

— Гоблини! — отвърна разузнавачът. — Поне четирийсет. Установили са се в малка пещера пред нас — на запад, отвъд прохода.

Началник Брикърс удари с юмрук по една от количките. Не се съмняваше, че миньорите му ще се справят с бандата гоблини, но не искаше неприятности. Тежките колички се търкаляха шумно по пътя — нямаше да бъде лесно да минат край тях.

— Предайте нататък, че ще останем тук, без да вдигаме много шум — реши накрая той. — Ако ще има бой, нека те дойдат при нас.

Когато Белвар се върна в края на кервана, Дризт го попита:

— Какво се е случило? — откакто групата бе вдигнала лагера си, мрачният елф рядко се оглеждаше или дебнеше за неприятели.

— Банда гоблини — отвърна Белвар. — Брикърс каза да се снишим тихо и да се надяваме, че ще ни отминат.

— А ако ни усетят? — трябваше да попита Дризт.

Белвар удари митрилните си ръце една в друга.

— Те са просто гоблини — измърмори мрачно той, — но аз и всичките ми събратя се надяваме пътят ни да остане чист.

Елфът се зарадва, че новите му другари не изгарят от нетърпение да влязат в битка, дори и срещу неприятел, който знаеха, че лесно ще победят.

Ако Дризт пътуваше с цял отряд свои събратя, досега племето на гоблините щеше да е мъртво или пленено.

— Ела с мен — помоли мрачният елф Белвар. — Ще се нуждая от помощта ти, за да ме разбере надзирател Брикърс. Имам план, но се страхувам, че не говоря много добре вашия език и няма да мога да го разясня в подробности.

Със своята ръка — кирка Белвар закачи мрачния елф и го обърна към себе си много по-грубо, отколкото възнамеряваше.

— Не желаем конфликти — поясни той. — По-добре гоблините да си вървят по своя път.

— Не искам да се бия — увери го Дризт и му намигна. Удовлетворен, лукавият гном последва своя приятел.

След като изслуша разяснения от Белвар план, Брикърс се усмихна широко.

— Ще ми се да видя израженията на гоблините — засмя се на Дризт той. — Бих искал да дойда с теб!

— По-добре аз да го сторя — отвърна Белвар. — Говоря езика на гоблините, този на мрачните елфи също. Ти ще си ни нужен тук, ако нещата не потръгнат така както се надяваме.

— Аз също познавам езика на гоблините — заяви Брикърс. — Вярвам, че ще разбера и думите на твоя гост. А що се отнася до задълженията ми тук, при кервана, те не са толкова големи, колкото смяташ. Забрави ли, че с нас пътува още един надзирател?

— Който с години не е излизал в Подземния мрак — припомни му Белвар.

— Да, но той беше най-добрият сред началниците — отвърна Брикърс. — Керванът е под твое командване, надзирателю Белвар Дисенгалп. Избирам да тръгна с мрачния елф и да се срещна с гоблините.