Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

— Значи все пак е истина — изстена възрастният свиърфнебъл и погледна встрани.

Объркан и неосъзнаващ целта на това събрание, Дризт местеше погледа си ту към краля, ту към Белвар.

— Чул си за подозренията ни, че група мрачни елфи се навъртат в тунелите близо до източната ни граница — обърна се Шниктик към Дризт.

Елфът кимна.

— Научихме причината за появата им — продължи владетелят и за пореден път погледна към съветниците си. По гърба на Дризт полазиха тръпки. Без съмнение елфът се досещаше какво ще последва, но въпреки това думите на краля успяха да го засегнат дълбоко.

— Ти, Дризт До’Урден. Ти си причината.

— Майка ми ме търси — обясни спокойно Дризт.

— Но тя няма да те открие! — изръмжа Белвар, сякаш за да защити новия си приятел от собствената му майка и от крал Шниктик. — Не и докато гостуваш на свиърфнеблите от Блингденстоун!

— Белвар, спри! — сгълча го Шниктик. После погледна към мрачния елф и погледът му се смекчи. — Моля те, приятелю Дризт, трябва да ни разбереш. Не мога да рискувам. Опасявам се, че може да влезем във война с Мензоберанзан.

— Разбирам ви — искрено го увери Дризт. — Ще си събера нещата.

— Не! — възрази Белвар и се втурна към трона. — Ние сме свиърфнебли. Не излагаме приятелите си на опасност!

Възрастният надзирател тичаше от съветник на съветник и молеше за справедливост.

— Досега Дризт ни е засвидетелствал само приятелството си, а какво правим ние?! Прогонваме го! Магга каммара! Ако нашата вярност е толкова преходна, нима наистина сме по-добри от мрачните елфи в Мензоберанзан?

— Достатъчно, много почитаеми надзирателю! — изкрещя крал Шниктик с такъв тон, че успя да затвори устата дори и на упорития Белвар. — Решението ни не беше лесно, но е окончателно! Няма да изложа на риск целия Блингденстоун заради безопасността на един мрачен елф, независимо от това, че той ни е доказал приятелството си — отсече владетелят и погледна към Дризт. — Искрено съжалявам.

— Недейте — отвърна мрачният елф. — Правите само това, което е нужно, това, което направих и аз в деня, в който реших да изоставя собствения си народ. Тогава сам взех решение и не съм искал нито одобрението, нито помощта на някого. Добри кралю на свиърфнеблите, вие и вашият народ ми дадохте толкова много от онова, което бях изгубил. Повярвайте ми, не съм искал да предизвикам гнева на Мензоберанзан. Никога няма да си простя, ако заради мен се случи нещо ужасно. Ще напусна прекрасния ви град до един час. На сбогуване мога да ви изкажа само признателността си.

Тези думи размекнаха душата на краля на свиърфнеблите, но решението му остана непроменено. Той направи знак стражата да придружи Дризт навън. Мрачният елф прие въоръжения си ескорт с пораженческа въздишка, погледна за последен път към безпомощния Белвар, застанал до съветниците на краля, и напусна покоите му.

Стотина лукави гномове, включително надзирател Крайгър и останалите миньори от експедицията, в която бе участвал Дризт, дойдоха при огромните порти на Блингденстоун, за да се сбогуват с мрачния елф. За учудване на всички Белвар Дисенгалп не се появи. През последния час, откакто бе напуснал тронната зала, Дризт също не го беше виждал, но въпреки това, елфът се чувстваше много признателен, че толкова свиърфнебли бяха дошли да се сбогуват с него. Милите им думи го успокоиха и му дадоха сила, която щеше да му е нужна в премеждията, които го очакваха. Щяха да му останат много спомени от Блингденстоун, но мрачният елф се закле, че ще пази винаги в сърцето си тези прощални думи.

Дризт стъпи на малката площадка и, докато слизаше надолу по стълбите, в главата му отекваше само трясъка на огромните врати. Мрачният елф потрепери, когато пред очите му се разкриха тунелите на Подземния мрак. Чудеше се как ли ще оцелее този път? Блингденстоун беше неговото убежище, скривалище от ловеца, който Дризт таеше в себе си. Колко ли време щеше да е нужно на мрачната му същност, за да се разбуди отново и да завладее душата му?

Но нима имаше друг избор? Да напусне Мензоберанзан беше негово решение и то бе съвсем правилно. Сега обаче, когато знаеше какви бяха последствията от този избор, Дризт се чудеше как да ги преодолее. Даваше му се възможност да опита втори път, но дали щеше да намери в себе си силата да стои настрана от миналото си и живота на мрачните елфи.

Надяваше се, че ще успее.

Някакво шумолене встрани накара Дризт да застане нащрек. Той се сниши и извади ятаганите си, подозирайки, че матрона Малис е изпратила шпионите си да го причакат на изхода на Блингденстоун. Миг по-късно към мрачния елф се приближи сянка, но тя не принадлежеше на убиец от мрачните елфи.