Брандън Сандърсън - Душата на императора

— Да, Ваше Величество — отговори арбитърът.

Ашраван изръмжа.

— За твое щастие, рискованото ви решение се е оказало правилно. Но е възможно да сте съсипали предишната ми способност да мисля. Възможно е да сте продали самата ми душа. Не знам дали да ви накажа, или да ви наградя, задето сте поели такъв риск.

— Уверявам ви, Ваше Височество — каза Гаотона на излизане, — че вече преживях няколко месеца, които бяха за мен като най-строгото наказание и най-голямата награда едновременно.

И напусна стаята, като остави императора да се взира в огледалото и да размишлява над огромните последици от току-що наученото.

За добро или за лошо, императорът им се беше завърнал.

Или поне — едно негово копие.

— И така, надявам се — каза Ашраван на събралите се пред него арбитри от осемдесетте фракции, — че с това сложих край на някои опасни слухове. Силното преувеличение на тежестта на болестта ми не е било нищо повече от злонамерена измислица. Тепърва предстои да открием кой е изпратил наемните убийци, но убийството на императрицата няма да остане без последствия.

Той изгледа арбитрите един по един и добави:

— Или без да бъде понесена отговорността за него.

Фрава скръсти ръце, загледана в копието с удовлетворение, но и неодобрение. „Какви задни вратички си оставила в ума му, малка крадло?“, питаше се тя. „Ние ще ги открием.“

Ниен вече изучаваше внимателно копията на печатите, които бяха направили. Фалшификаторът твърдеше, че ще може да проследи обратно методът на изработката им, но щеше да му отнеме време. Може би — години. Но в края на краищата, Фрава щеше да разбере как би могла да контролира императора.

Унищожението на бележките бе умен ход от страна на момичето. Дали някак не беше успяла да се досети, че Фрава всъщност не е наредила да им направят копия? Арбитърът поклати глава и пристъпи до Гаотона, който седеше в тяхната ложа в Пленарната зала. Седна до него и заговори тихо, почти шепнешком:

— Ще приемат.

Гаотона кимна, без да откъсва очи от фалшивия император.

— Не долавям дори сянка за съмнение. Това, което сторихме… не беше само престъпно, но и — според повечето хора — невъзможно.

— Момичето би могло да се възползва — рече Фрава. — Доказателството за истината е скрито в самото тяло на императора. Ще трябва да внимаваме през идните години.

Гаотона кимна разсеяно. Пресвети дни, как ѝ се искаше да имаше властта да го свали от поста му. Беше единственият арбитър, който смееше да ѝ се противопоставя. Точно преди покушението, Ашраван бе вече готов да го изгони, ако тя го подтикнеше към това.

Пазеха срещите си в тайна от всички останали. Шай нямаше как да е разбрала за тях, затова и Фалшификацията ѝ не знаеше. Щеше да се наложи да започне всичко отначало — освен ако не намереше начин да контролира това копие на Ашраван. И двете възможни решения я изпълваха с раздразнение.

— Част от мен още не може да повярва, че наистина сторихме такова нещо — обърна се към нея Гаотона тихо, докато фалшивият император започваше следващата част на речта си — призив към присъстващите да се стремят към единство.

Фрава изсумтя.

— Планът ни мина по вода.

— Шай избяга.

— Ще я открием.

— Съмнявам се — отвърна той. — Извадихме късмет, че изобщо успяхме да я хванем веднъж. За щастие, не смятам, че има основание да се безпокоим, че ще се намеси.

— Ще се опита да ни изнудва — каза Фрава.

„Или да намери начин да управлява императора зад кулисите“, добави наум.

— Не — възрази Гаотона. — Не, толкова ѝ стига.

— Стига ѝ, че е успяла да се измъкне жива?

— Стига ѝ, че едно от творенията ѝ седи на престола. Веднъж вече се е опитала да измами хиляди — но сега ще има възможност да измами милиони. Цяла една империя. Да разкрие истината би провалило висотата на постижението ѝ — поне в нейните очи.

Нима този стар глупак наистина вярваше в това? Наивността му често даваше на Фрава възможности да се възползва от него. Бе обмисляла да го остави на поста му само заради това.

Фалшивият император продължаваше с речта си. Ашраван действително бе обичал да слуша собствения си глас. Фалшификаторката бе възпроизвела това добре.

— Използва покушението като средство да укрепи влиянието на фракцията ни — отбеляза Гаотона. — Чуваш ли? Намеците за единство, задружност, призивите да си припомним наследството на силната ни империя… И слуховете — онези, които Фракцията на Славата разпространяваше, за смъртта му… Като ги споменава, поставя честността им под въпрос. Те поеха риск, като приеха, че няма да се върне — но сега изглеждат като кръгли глупаци.