Брандън Сандърсън - Сплавта на закона

— Уаксилий? — повика го Майлс от вътрешността на тунела. — Ако ти омръзнаха игричките, защо не дойдеш да уредим нещата?

Уаксилий се прокрадна до началото на тунела и пристъпи вътре. Мъглите вече го бяха изпълнили, затруднявайки ориентацията — което беше в ущърб и на Майлс. Уакс продължи предпазливо навътре и след малко видя светлините от работилницата, където все още горяха пожари.

На тяхното сияние различи силует, спрял в началото на тунела и опрял револвер в главата на жена. Мараси.

Уаксилий застина, сърцето му заблъска. Но не, нали това беше част от плана. Всичко се нареждаше идеално. Само дето…

— Зная, че си там — продължи Майлс. Появи се още една фигура и метна няколко импровизирани факли в мрака.

Завладян от внезапен ужас, Уаксилий осъзна, че човекът, който държи Мараси, не е Майлс. Той стоеше малко по-назад. Мараси беше в ръцете на Тарсън, колосокръвния Пютриумен юмрук.

На светлината на факлите Уакс видя уплашеното й лице. Потните му ръце стискаха хлъзгавата дръжка на алуминиевия револвер. Пютриумният юмрук се стараеше да държи Мараси между себе си и Уаксилий, опрял дуло в главата й. Беше плещест и набит, но не много висок. Сигурно бе към двайсетгодишен — като всички колосокръвни щеше да продължава да расте през целия си живот.

Както и да е, по-важното бе, че Уаксилий не можеше да се прицели добре в него. „О, Хармония — помисли си. — Ето, че се случва пак“.

Нещо изшумоля в мрака наблизо. Той подскочи и едва не стреля, но в последния миг позна Уейн.

— Извинявай — прошепна Уейн. — Когато я сграбчиха, помислих, че е Майлс. И…

— Няма нищо — прекъсна го Уаксилий.

— Какво ще правим?

— Не зная.

— Винаги знаеш.

Уаксилий не отговори.

— Чувам ви да си шепнете! — извика Майлс, пристъпи напред и хвърли още няколко факли.

„Само още няколко крачки“ — помисли Уаксилий.

Майлс спря и огледа подозрително прокрадващите се към него мъгли. Мараси изхлипа, после се опита да се отпусне, както бе направила на вечерята.

— Никакви такива — изръмжа Тарсън, притисна я по-силно към себе си, стреля пред лицето й и опря дулото в челото й. Тя замръзна.

Уаксилий вдигна револвера.

„Не мога да го направя. Не мога да съм безпомощен свидетел на още една смърт. Не и от моята ръка“.

— Е, добре — извика Майлс. — Чудесно. Искаш да ме изпиташ ли, Уакс? Ще броя до три. Когато стигна „три“, Тарсън ще стреля — без повече предупреждения. Едно…

„Той ще го направи — осъзна Уаксилий. Чувстваше се безпомощен, объркан, виновен. — Наистина ще го направи“. Майлс не се нуждаеше от заложници. Ако не успееше да примами Уаксилий с Мараси, просто щеше да я премахне.

— Две!

Кръв по тухлена стена. Усмихнато лице.

— Уакс? — прошепна обезпокоено Уейн.

„О, Хармония. Ако някога съм имал нужда от теб…“

Мъглите се завихриха около краката му.

— Тр…

— Уейн! — извика Уаксилий и се изправи.

Забързващата сфера се разпъна. Тарсън щеше да стреля след частица от секундата. Майлс стоеше зад него, вдигнал ядосано пръст. Пламъците на факлите застинаха неподвижно. Сякаш отново наблюдаваха бавното разрастване на експлозията. Уаксилий насочи стериона и с изненада установи, че е невероятно спокоен.

„Бях спокоен и в онзи ден, когато застрелях Леси“.

Когато я застреля със същия този револвер.

Плувнал в пот, борещ се с ужасяващите картини в съзнанието си, той се опита да намери непокрито място по тялото на Тарсън. Но нямаше такова. Би могъл да го уцели, но не някъде, където да го повали с един изстрел. А ако не успееше, колосокръвният щеше да застреля рефлексивно Мараси.

Главата бе най-подходящото място да бъде спрян един Пютриумен юмрук. Но Уаксилий не виждаше и милиметър от нея. Дали да не стреля в револвера? Лицето на Мараси се мержелееше отзад. В коленете? Може би щеше да уцели капачката. Не. Това не бе достатъчно за Пютриумния юмрук — ако раната не беше смъртоносна, той щеше да остане на крака и да довърши започнатото.

Трябваше да уцели главата.

Уаксилий затаи дъх. „Това е най-точният револвер, с който съм стрелял някога — помисли си. — Не мога да остана тук вечно. Трябва да действам.

Трябва да направя нещо“.

По брадичката му се стичаше пот. Той вдигна ръка, после извърна стериона встрани от Мараси и Тарсън и стреля.

Куршумът мина през мержелеещата преграда и попадна отвън — в по-бавното време. И както всичко, което преминаваше през сферата и излизаше навън, смени посоката си. Уаксилий го проследи с поглед, преценявайки новата траектория. Куршумът се носеше плавно и се въртеше лениво около оста си.