Брандън Сандърсън - Сплавта на закона

— Не трябваше да го предизвикваш — укори я Уаксилий, докато облизваше кръвта. — Ако те беше ударил, това щеше да е краят на всичко.

— О, стига — сгълча го тя. — Ти не си единственият, на когото е позволено да поема рискове.

Макар и рискован, резервният им план бе сравнително прост. Започна с елиминиране на помощниците на Майлс. Ако дори само един от тях бе останал жив, можеше да разпознае забавящата сфера и да простреля Уаксилий и Мараси отвън. Не биха могли да направят нищо, за да му попречат.

Но без помощници и ако можеха да отвлекат вниманието на Майлс достатъчно дълго, та Мараси да разпъне сферата, Уейн щеше да повика подкрепление, за да обкръжат, Майлс и да го надвият с числеността си. Майлс никога не би позволил това да се случи, ако беше заподозрял нещо. Виж, докато беше вътре в сферата…

— Не! — изкрещя Майлс. — Развържете ме. Проклинам вашето насилие!

— Ти си глупак — каза Уаксилий и застана над него. — Позволи да бъдеш изолиран, подмамен. Забрави първото правило на Дивите земи.

Майлс изкрещя. Един от констаблите извади кърпа и му запуши устата.

— Колкото си по-самотен — тихо каза Уаксилий, — толкова е по-важно да намериш човек, на когото да можеш да разчиташ.

— Констабъл-генералът се отказа да ти предявява обвинение, че си се представял за служител на реда — заяви Реди.

Уаксилий попи устната си с кърпичка. Намираше се в един участък близо до последното скривалище на Изчезвачите. Имаше чувството, че е бил смазан от валяк — половината му ребра бяха строшени и тялото му бе обвито в бинтове. Беше попълнил колекцията си от белези.

— Констабъл-генералът — каза Мараси твърдо — би трябвало да благодари на лорд Уаксилий за оказаната помощ. Всъщност трябваше да го помоли за помощ от самото начало. — Беше приседнала на пейката до Уакс и не сваляше обезпокоен поглед от него.

— Той наистина е благодарен — каза Реди и Уаксилий чак сега забеляза, че Реди поглежда към другия край на помещението, където се намираше Бретин, констабъл-генералът. Реди изглеждаше малко объркан. Не можеше да определи на какво се дължи спокойствието, с което неговият началник приема събитията.

Уаксилий бе твърде изморен, за да обръща внимание на такива подробности. Но му беше приятно, че най-сетне поне за нещо няма да бъде виновен.

Другите констабли повикаха Реди и той се отдалечи. Мараси сложи ръка на рамото на Уакс. Той усещаше почти физически загрижеността й, виждаше я в начина, по който бърчеше челце.

— Ти се справи отлично — каза Уакс. — Майлс е твой успех, лейди Мараси.

— Но не мен пребиха почти до смърт.

— Раните заздравяват — каза Уаксилий, — дори на старо куче като мен. По-неприятното е да гледаш как пребиват някого и да не предприемаш нищо. Не мисля, че бих издържал, ако си бяхме сменили местата.

— Трябваше да го направиш и го направи. Ти си точно такъв, какъвто си те представях. И същевременно си някак по-истински. — Тя го погледна с широко отворени очи и прехапа устна. Сякаш искаше да каже още нещо. Той четеше намеренията й в откровените й очи.

— Няма да се получи, лейди Мараси — каза внимателно. — Благодарен съм ти за помощта. Много благодарен. Но това, което искаш да стане между нас, е невъзможно. Съжалявам.

Тя се изчерви, което не беше неочаквано.

— Разбира се. Нищо не съм казала. — Засмя се пресилено. — Защо би си помислил, че аз… о, това е глупаво!

— В такъв случай се извинявам — каза той. Макар че, разбира се, и двамата знаеха за какво става дума. Уакс наистина изпитваше дълбоко съжаление. „Ако бях десет години по-млад…“

Не беше само заради възрастта, а и заради това, което бяха направили с него годините. Когато гледаш как жената, която обичаш, умира от твоята ръка, когато виждаш как стар колега и уважаван блюстител става престъпник, това оставя незаличими и неизлечими следи. Разкъсва те отвътре. И тези рани не зарастват тъй лесно като телесните.

Тази жена бе млада и пълна с живот. Не заслужаваше някой, който е само спечена от слънцето кожена торба с белези.

Констабъл-генерал Бретин се приближи до тях. Крачеше с изпънат гръб, стиснал шапката си под мишница.

— Лорд Уаксилий.

— Констабъл-генерале.

— Помолих сената да ви връчи почетни правомощия заради положените днес усилия.

Уаксилий се облещи от изненада.

— Ако не знаете — продължи Бретин, — това ви дава право на разследване и извършване на арести и на провеждане на правозащитни действия като тези от изминалата нощ.