Брандън Сандърсън - Сплавта на закона

Уаксилий присви очи и се прицели внимателно. После разпали стомана.

— Ще я спуснеш по мой знак — прошепна той.

Уейн кимна.

— Сега!

Уаксилий стреля и Тласна.

Сферата се разтвори.

— … ии! — извика Майлс.

Малко облаче искри обозначи мястото, където вторият куршум на Уаксилий, ускорен многократно от неговия Стоманен тласък, се сблъска във въздуха с първия и промени траекторията му. Зад Мараси, към главата на Тарсън.

Пютриумният юмрук рухна с изцъклени към тавана очи, оръжието му тупна в прахта. Майлс се облещи. Мараси премигна, обърна се и вдигна ръце към гърдите си.

— Уф, проклятие — изстена Уейн. — Трябваше ли да го удряш в главата? Съсипа ми късметлийската шапка!

Майлс възвърна самообладанието си и насочи револвера си към Уаксилий. Уакс се обърна и стреля пръв, удари го в ръката и той изпусна оръжието. Уакс стреля в револвера и го запрати надалеч по пода.

— Престани! — изкрещя Майлс. — Ти, копе…

Уаксилий го простреля в устата и той отстъпи назад. Във въздуха се разхвърчаха парчета зъби.

— Някой трябваше да го направи много отдавна — прошепна Уейн.

— Няма да е задълго — изръмжа Уакс и отново стреля в лицето на Майлс, та поне да поддържа объркването му. — Време е да изчезваш, Уейн. Резервният план все още е в действие.

— Сигурен ли си, че си се погрижил за всичките, друже?

— Тарсън беше последният.

„Освен ако не греша…“

— Вземи ми шапката, ако ти се удаде случай — рече Уейн и побягна назад, а Уаксилий отново простреля Майлс в лицето. Това обаче почти не му направи впечатление и той се хвърли напред. Към Мараси. Беше невъоръжен, но на лицето му бе изписана жажда да убива.

Уаксилий запокити празния револвер по Майлс, измъкна от джоба си шепа патрони и ги Тласна към бившия блюстител. Един го одраска по ръката, друг премина през корема и излезе откъм гърба, но нито един не се заби в плътта, за да успее Майлс да го Тласне назад.

Уаксилий скочи и блъсна Майлс миг преди той да стигне до Мараси. Двамата паднаха вкопчени един в друг на прашната земя, под мъглите, които се стелеха над тях.

Уаксилий стисна Майлс за рамото и започна да го удря. „Важното… е… да… не му давам… покой…“

Майлс сякаш посрещаше всичко това с лека насмешка. Уакс усети, че ръката му се разкървавява. Можеше да блъска бившия блюстител, докато си изпотроши кокалчетата, но на Майлс нямаше да му стане нищо.

— Знаех, че ще тръгнеш към момичето — изпъшка Уаксилий, за да отклони вниманието на Майлс. — Говориш помпозно за справедливост, но в края на краищата си оставаш дребен престъпник.

Майлс изсумтя и го изрита. Уакс отхвърча назад, пронизан от рязка болка в гърдите, претърколи се и пльосна в една кална локва.

Майлс се изправи, изтри кръвта от устните си и затвори раните си.

— Уакс, знаеш ли кое е най-тъжното? Аз те разбирам. Чувствам се като теб, мислил съм, както ти мислиш. Но вътре в себе си винаги съм изпитвал една неудовлетвореност. Набъбваше в душата ми като буря на хоризонта.

Уаксилий се изправи и заби юмрук в бъбреците на Майлс. Той обаче дори не изстена, а го сграбчи и го завъртя. Уаксилий изохка от острата болка в рамото. Майлс го изрита в гърба и този път болката бе почти парализираща.

Уаксилий се помъчи да се измъкне, но Майлс го улови за ризата, вдигна го и го удари с юмрук в лицето. Мараси извика уплашено, но не помръдна — бяха й наредили да стои настрана. Беше изиграла своята роля.

Ударът събори Уаксилий на земята и той усети в устата си соления вкус на кръвта. Поквара и Гибел… щеше да е късметлия, ако челюстта му не е строшена. Освен това имаше чувството, че в рамото му нещо се е скъсало.

Изведнъж болките от раните му сякаш се удесеториха. Не знаеше дали е заради мъглите, или по прищявка на Хармония, или пък просто досега адреналинът му бе помагал да ги пренебрегва. Но раните не бяха оздравели. Болеше го хълбокът на мястото, където го бяха простреляли, ръката и кракът му бяха обгорени при експлозията. Имаше драскотини от куршуми на бедрото и рамото. А сега и юмруците на Майлс…

Всичко това се стовари върху него, притисна го и той едва успяваше да не изгуби съзнание. Майлс го удари отново и Уаксилий успя да отвърне на удара. Но не постигна нищо. Как да се биеш с някой, който не обръща внимание на ударите ти?

Нов удар запокити Уаксилий на земята, със звънтяща глава и блещукащи пред очите искри.

Майлс се наведе и заговори в ухото му:

— Въпросът, Уакс, е, че ти също го чувстваш. Частица от теб осъзнава, че си бил използван, че никой не го е грижа за нещастниците. Ти си само една марионетка. В този град всеки ден убиват хора. Поне по един на ден. Знаеш ли го?