Брандън Сандърсън - Сплавта на закона

— Моят човек е мъртъв — каза Монетометът. Мараси едва го чуваше, но успя да долови гневните нотки в гласа му. — Опитах се да довърша ниския. Кара ме да го гоня из подземието.

Мараси стоеше тихо като мишка. Майлс бе съвсем близо. Още няколко крачки и…

Майлс щракна барабана на револвера и каза:

— Уаксилий изпълзя някъде нататък. Изгубих го, но е ранен и няма оръжие. — После се обърна и насочи револвера право към скривалището на Мараси. — Лейди Мараси, ще бъдете ли така добра да го повикате?

Тя застина, вцепенена от ужас. Лицето на Майлс бе съвсем спокойно. Ледено. Безчувствено. Би я убил, без ръката му да трепне.

— Повикай го — повтори Майлс твърдо. — Пищи !

Тя отвори уста, но от гърлото й не излизаше никакъв звук. Не можеше да откъсне очи от револвера. В университета я бяха учили да направи каквото й казват и да побегне при първа възможност. Но тя не можеше да помръдне.

Нещо се раздвижи в забуления от сенки ъгъл на помещението и тя най-сетне успя да откъсне поглед от Майлс. Някаква тъмна фигура пристъпваше в мъглите, които сякаш се отдръпваха от нея. Мъж, изправен в цял ръст.

Беше Уаксилий, облечен с дълго до земята наметало с множество ленти от кръста надолу. На пояса му лъщяха револвери, на раменете си бе опрял две пушки. Лицето му бе окървавено, но се усмихваше.

Без да промълви нито дума, той свали пушките и стреля по Майлс.

Да се стреля по Майлс беше, разбира се, безполезно. Този човек можеше да издържи експлозия на динамит, та какво оставаше за сачми, та макар и едри.

Но изстрелите подплашиха Монетомета и го принудиха да се Тласне встрани. Уаксилий увеличи теглото си и Тласна, макар че не беше никак лесно да се опира на сачмите. Всеки метал, пронизващ човешкото тяло или докоснат от човешка кръв, почти не се повлияваше от аломантични въздействия.

За щастие Майлс реагира рефлексивно и тялото му изхвърли сачмите само. Миг преди те да тупнат на пода Тласъкът на Уаксилий най-сетне намери котви и той запокити Майлс през помещението към отсрещната стена. Монетометът падна в другия край на подземието. Уаксилий се хвърли напред, с развята мъглопелерина. Колко беше хубаво да я носи отново. Той скочи до Мараси, прикри се зад вагона и презареди пушките.

— За малко да се разправя с него — каза Мараси.

— Уаксилий! — изрева Майлс от другия край на помещението. — Само забавяш нещата. Чуй какво ще ти кажа. Моите хора отидоха да убият жената, която си дошъл да спасяваш. Ако искаш да оживее, предай се. Ние…

И внезапно спря. Уаксилий се намръщи озадачено, но в следващия миг забеляза нещо да се движи зад Мараси. Насочи едната пушка натам, но се оказа, че е Уейн.

— Ей — подвикна той. — Много хубава пушка.

— Благодаря. — Уаксилий вдигна пушката на рамо, забелязал мержелеенето на сферата около тях. Значи това бе заглушило гласа на Майлс. — Как ти е ръката?

Уейн погледна окървавената превръзка на лявата си ръка.

— Не е добре. Свърших изцеляващите резерви, а губя доста кръв. Ставам все по-бавен, Уакс. Твърде бавен. Но и ти не си цвете за мирисане, като те гледам.

— Ще оцелея — рече Уакс. Лицето му бе окървавено, но се чувстваше изненадващо добре. Винаги се чувстваше така в мъглите.

— Как мислите, този негодник дали казва истината? — попита Мараси.

— Възможно е — отвърна Уейн. — Одеве видях, че праща някакви типове навътре в тунела.

— Да, Майлс им нареди нещо — потвърди Мараси.

— Проклятие — изруга Уаксилий и надзърна иззад ръба на вагона. Майлс можеше да блъфира… но кой би могъл да знае? Уаксилий не беше готов да рискува точно с това. — Монетометът доста затруднява нещата. Трябва да го премахнем.

— Какво стана с револвера на Ранет? — попита Уейн.

— Изгубих го някъде — отвърна навъсено Уаксилий.

— Брей. Ще ти изтръгне сърцето за това, друже.

— Ще прехвърля вината на теб — отвърна Уаксилий, без да сваля поглед от Монетомета. — Ужасно е добър. И опасен. Никога няма да се справим с Майлс, ако не му видим сметката.

— Но нали имаш от специалните куршуми? — попита Мараси.

— Само един — отвърна Уаксилий и извади патрона за Монетомети. — Не може обаче да се изстреля от обикновен револвер и…

Изведнъж млъкна и погледна Мараси. Тя бе повдигнала многозначително вежди.

— Точно така — каза Уаксилий. — Ще можете ли да задържите Майлс?

— Няма проблем — обеща Уейн.

— Да се захващаме тогава. — Уаксилий си пое дълбоко дъх. — Един последен опит.

Уейн срещна погледа му и кимна. И двамата бяха окървавени, изтощени, с почти изчерпани резерви от метали.