Мелиса Круз - Островът на изгубените

Гласът на Мал потече като киселина.

- В грешка си. На Острова няма принцеси, особено такива, които биха посмели да покажат лицето си пред хората...

Джей се вторачи в нея, а дълбоко в съзнанието му звъннаха предупредителни звънци, когато от паметта му изплува мъглив спомен за невероятен рожден ден, свързан с някаква принцеса... и с някакъв скандал, в който бяха замесени Мал и майка й. Стана му неудобно, когато си спомни, че Мал не беше поканена, но веднага потисна гадното усещане, без да е наясно откъде се беше взело. Злодеите трябваше да се радват на чуждата мъка, не да съчувстват!

Освен това, реално погледнато, Мал му беше като сестра - дразнеща, досадна, същински трън в...

Звънците. Звънците кънтяха из целия остров от върха на кулата, където Клодин Фроло дърпаше въжето, което ги задвижваше, за да отбележи официалното начало на учебния ден в „Дракон Хол".

Джей и Мал размениха по една тънка усмивчица. И двамата бяха официално закъснели. Първото нещо, което ставаше както трябва тази сутрин.

Минаха под ронещата се, покрита с мъх арка и навлязоха в основната гробница, която кипеше от живот. Членове на Съвета на избягалите от час лепяха обявления за разпродажба на едноседмични кексове и баници, а в съседство училищният оркестър репетираше оглушително за Есенния концерт. Морските вещици се облягаха на цигулките си.

Уплашените ученици се пръскаха във всички посоки, щом Мал и Джей ги приближаваха, докато вървяха по покрития с изсъхнал бръшлян основен коридор и се насочваха към ръждясалите врати, водещи към подземните гробници -класни стаи. Един дребничък пират първокласник, който беше в бандата на Хариет Хук, се изгуби в тълпата и се озова точно пред двамата.

Мал спря.

Момчето бавно вдигна глава, а черната превръзка на окото му затрепери.

- С-с-с-с-съжалявам, М-м-м-м-Мал - заекна той.

- Р-р-р-р-р-РАЗКАРАЙ СЕ - нареди Мал на висок глас с подигравателен тон. Завъртя очи и срита разпокъсаните учебници, които момчето бе изпуснало на пода. То хукна към първата отворена врата, която съзря, като по пътя изтърва фалшивата си ръка с кука накрая и тя се затъркаля по коридора.

Джей не продума, тъй като знаеше, че е разумно да е предпазлив в такива моменти, но се наведе да вземе ръката с куката и я скри във вътрешния джоб на жилетката си. Не успя да се стърпи и попита:

- Защо просто не си организираш собствено празненство, вместо да се сърдиш за онова?

- Какви ги приказваш? - попита Мал. - Да не мислиш, че ми пука?

Джей не отговори. Беше твърде зает да държи ръцете си, скръстени пред гърдите, и да се проклина, че не се е сетил да си вземе по-дебела дреха от елека за място, на което температурата беше с десет градуса под нормалната. Те продължиха надолу по ледените мраморни стълби към влажното подземие на училището.

Мал замълча и Джей предположи, че размишлява за случилото се преди десет години, но в следващия миг тя щракна с пръсти и каза със зъл блясък в очите:

- Абсолютно си прав, Джей. Ти си гениален!

- Така ли? Тоест, да, така е - отвърна Джей. - Чакай само... за какво съм прав?

- За празненството. Наистина трябва да си го направя. Имам какво да празнувам в края на краищата. Ти току-що каза, че сред нас се е появила нова принцеса. Следователно ще си устроя празненство.

Джей се ококори.

- Така ли? Ами... аз само се пошегувах. Всички знаят, че мразиш...

- Празненствата - кимна Мал. - Но това няма да го мразя. Ще видиш. Ще бъде един път! - Тя се ухили. - Особено за новото момиче.

Джей се усмихна неуверено в отговор и му се прииска да не беше споменавал тази идея. Когато Мал изглеждаше така, нещата обикновено имаха ужасен край. Той потръпна. Въздухът определено беше мразовит. Духаха нови, диви ветрове и той имаше достатъчно ум в главата, за да се притесни накъде ще го издухат.

В Замъка-от-Другата-Страна живееха майка и дъщеря, съвсем различни от Злодеида и Мал. В сравнение със запуснатото викторианско величие на Изгодния замък този беше потънал в прах и сажди, с изпотрошени полилеи и паяжини във всеки ъгъл. Беше по-скоро пещера, отколкото замък, поредният затвор в затвора на Острова. Освен това през последните десет години майката и дъщерята бяха живели съвсем уединено. Заточението в далечния край на Острова бе направило Злата кралица малко особена. На Иви й правеше впечатление, че майка й от време на време говори от името на Вълшебното огледало от легендите.