Мелиса Круз - Островът на изгубените

- Правилно ли се сещам коя е тя? - попита тя дребното момче на съседния чин, чиято коса беше предимно черна, но с бели връхчета. Всъщност той целият беше

черно-бял, с малко червено. Якето му, поръбено с кожа, бе наполовина бяло и наполовина черно, а ръкавите бяха в червено. Ризата му беше черна на бели райета, а панталоните - с един бял и един черно-бял крачол. Изглеждаше доста приятно, нищо че приличаше на скункс.

- Ако имаш предвид Мал, да, и на твое място щях да стоя по-далече от нея -каза той.

- Мал... - прошепна Иви с треперещ глас.

- Аха. Майка й е Големият шеф на Острова. Нали се сещаш... - той вдигна пръсти над главата си, опитвайки се да изобрази рога. Не беше нужно да си прекарал цял живот на Острова, за да разбереш кого има предвид. Никой не смееше да произнася името й, освен ако не беше абсолютно наложително.

Иви преглътна. Още в първия ден в училище вече бе успяла да си създаде несравнимо лош враг. Именно Злодеида беше прогонила Иви и майка й преди десет години и беше станала причина Иви да порасне затворена в отдалечения замък. На нейната майка може и да й казваха Злата кралица, но всички на Острова на изгубените знаеха, че короната и титлата принадлежат на Злодеида. Както изглеждаше, дъщеря й бе владетелят на подземията в „Дракон Хол".

Огледалце, огледалце на стената, коя е най-глупавата на земята?

Карлос де Вил вдигна поглед от машинката, която сглобяваше, и свенливо се усмихна на новото момиче.

- Всичко ще е наред. Мал просто не обича да общува с други хора - обясни той. - Но не е толкова лоша, колкото изглежда. Само се прави на корава.

- Така ли? Ами ти? - попита синьокосата принцеса.

- Аз не се правя на нищо. Освен ако не броиш ролята ми на боксова круша и изтривалка за някои от учениците, което, като се замисля, си е истинска роля. Но не е чак толкова забавно, в случай че не си този, който удря и блъска.

Карлос отново се съсредоточи върху хаоса от жици на чина. Беше по-дребен и по-малък от останалите в класа, но по-умен от повечето. Бе включен във всички класове за напреднали (злодеи). Така и трябваше, след като майка му бе небезизвестната Круела. Всъщност тя беше направо известна, даже имаше цяла песен, посветена на нея. Понякога той си я тананикаше под нос (Е, какво де, музиката беше хубава!). Понякога го правеше нарочно, за да я докара до истеричен пристъп. Но пък това не беше трудно. Лекарите шарлатани на Круела споделяха мнението, че тя живее единствено от яростта си. Самият Карлос наричаше това Гневната диета: никакви въглехидрати, само нерви, никакъв глад, само гняв, без сладолед, само рев.

Мислите му бяха прекъснати от дружелюбната му съседка по чин.

- Аз съм Иви. Ти как се казваш? - попита тя.

- Здрасти, Иви, аз съм Карлос де Вил - представи се той. -Виждали сме се веднъж, на рождения ти ден преди години.

Беше я познал в момента, в който влезе. Изглеждаше абсолютно непроменена, само дето беше по-висока.

- О. Извинявай. Нямам много спомени за този рожден ден. Освен за края му. Карлос кимна.

- Аха. Е, освен всичко друго, сме и съседи. Живея в края на улицата, в Адското имение.

- Така ли? - Иви се ококори. - Аз си мислех, че там живее само шантавата старица с...

- Не го казвай! - избъбри той.

- Кучето си - каза тя в същия момент.

Карлос потръпна.

- Ние... ние не гледаме кучета - каза той с немощен глас и усети как пот оросява челото му само при мисълта. Майка му му беше казала, че кучетата са ужасяващи животни, движещи се в глутници, най-опасните и страховити животни на света.

- Но тя все някого нарича „милото ми". Мислех, че е к...

- Помолих те, не го казвай! - предупреди я Карлос. - Тази дума ми действа зле.

Иви вдигна ръка умиротворително.

- Добре, добре - и му намигна. - А как се сместваш в кошницата за през нощта?

Карлос я изгледа ядно.

Първият им час беше по основи на егоизма или его - за по-кратко. Учителката беше Майка Готел, която непрекъснато си правеше автопортрети с един стар фотоапарат „Полароид".

Класната стая беше пълна с нейни снимки, които учениците наричаха елфита. Майка Готел с нацупени устни, сънлива Майка Готел в стил „току-що се събудих", Майка Готел, изпъчила гърди с чупка в кръста. Само че самата Майка Готел в момента я нямаше. Винаги закъсняваше най-малко с половин час и когато най-сетне се появи, се ядоса, че целият клас е там.

- Толкова ли не можете да се научите, че трябва винаги да закъснявате обидно дълго? - попита ги тя, изпухтя раздразнено и драматично се отпусна на мястото си, закрила очи с ръка.