Мелиса Круз - Островът на изгубените

- Искаш ли да ти покажа какво правя? - попита я Карлос, опитвайки се да смени темата, когато седнаха на местата си. Извади от чантата си черна кутия, от която висяха множество жици, а от едната й страна стърчеше антена. Със същото нещо си бе играл предишния час.

- Направих я от разни магьоснически остатъци.

- С удоволствие - усмихна се Иви. - Я, това да не е силово ядро? Това е батерия, нали?

Карлос кимна, впечатлен.

- Ами да.

- Какво прави?

- Можеш ли да пазиш тайна? - попита той шепнешком.

Иви кимна.

- Непрекъснато пазя тайни от майка си.

- Ще се опитам да пробия дупка в купола.

- Сериозно? Възможно ли е? Мислех, че е непробиваем.

- Ами помислих си, че мога да опитам да изпратя сигнал през ето тази антена. Всъщност е стара вълшебна пръчица и мисля, че ако уцеля правилната честота, ще успеем да върнем малко от външния свят под купола, та да гледаме нещо различно от онзи космат, стар Звяр, който ни повтаря да бъдем добри, или от канала, по който се продават само ментета.

- Всъщност аурадонският канал ми харесва - призна Иви. -

Особено когато дават „принц на седмицата". Всичките са толкова прекрасни.

Карлос изсумтя.

Тя извърна очи към машинката.

- Честота ли каза? Как ще стане?

- Не съм сигурен, но мисля, че ако успея да пробия купола, ще мога да хвана радиочестотите на Аурадон. Нали се сещаш, интернет, безжични връзки и т.н.

Не съм съвсем сигурен коя е правилната честота, но ми се струва, че по нея се излъчват всичките им канали и прочие.

Иви отново въздъхна.

- Какво ли не бих дала, за да отида в Аурадон. Чувала съм, че там всичко е прекрасно.

- Ъъъ, предполагам, че е. Ако си падаш по такива неща - каза Карлос. Той не се вълнуваше от принцове или омагьосани езера, от чуруликащи птички или жизнерадостни джуджета. Вълнуваше се да открива нови и нови неща за виртуалния свят, едно сигурно убежище, където, както беше чул, можеш дори да намериш хора, с които да играеш на видеоигри. Това му се струваше особено интересно, защото досега никога не бе играл с друг човек.

Трябваше да има нещо повече в живота от това да те бият по-едрите деца, да подреждаш кожените палта на майка си и да се криеш от истеричните й пристъпи.

Трябваше да има нещо повече. Макар че точно в този момент не само майка му го тревожеше. Ако Мал говореше сериозно, а тя изглеждаше съвсем сериозна, през следващите няколко часа той трябваше някак да измисли как да организира купона на годината.

През това време отвъд Морето на покоя, което отделяше Острова на изгубените от останалия свят, се простираха САЩ, Съединените аурадонски щати. Това бяха земите на мира и вълшебствата, на охолството и радостта, които царуваха във всички добри царства. На изток се извисяваха многоцветните кубета на султанския дворец, където живееха Аладин и Ясмина, а недалеч от тях се намираше императорският дворец, който пазеха Мулан и Ли Шанг. На север се извисяваше Чаровният замък, дом на Пепеляшка и нейния крал, в съседство беше Младоженската вила, дворец с четиридесет стаи, който Аврора и Филип наричаха свой дом. На юг пък човек можеше да зърне фенерите, които осветяваха прелестното имение на Рапунцел и Юджийн Фицхърбърт, разположено съвсем близо до брега, на който Ариел и Ерик бяха построили своето Крайбрежие - домът им под и над водата.

Точно в средата на кралството обаче се издигаше най-величественият от всички замъци в Аурадон, целият покрит с кулички и балкони, а на най-високата кула гордо се вееше синьо-златният флаг на САЩ. Във великолепния замък имаше бални и заседателни зали, огромни трапезарии, както и специална зала за официални вечери, където можеха да се съберат неколкостотин гости, обсипвани с внимание и грижи, и накрая една внушителна библиотека, в която се пазеха всички книги, писани някога.

Всичко това беше съвсем в реда на нещата, разбира се, тъй като това беше Замъкът на Звяра, домът на крал Звяр и кралица Бел, седалището на владетеля на Аурадон. Двадесет години по-рано крал Звяр бе обединил всички вълшебни земи под егидата си. През всички тези години управляваше поданиците си със силна и справедлива ръка и само от време на време показваше мъничко от зверския си нрав.

Бел оказваше успокояващо влияние върху темпераментния Звяр. Тя беше не просто любовта на живота му, но и умиротворителят на настроенията му, гласът на разума при всяка задаваща се гневна буря и майка на единственото му дете.