Мелиса Круз - Островът на изгубените

Тя се обърна към черната дъска и написа със скърцащия тебешир: Историята на Пепеляшка: Имало едно време една стъклена пантофка.

- Както ви е добре известно - започна тя и отново се обърна към класа, -тормозът над Пепеляшка бе най-великото ми дело като злодей. Години наред я държах на тавана и се отнасях с нея като с последна слугиня. Ако не се бяха намесили онези отвратителни мишки, една от дъщерите ми сега щеше да е стопанка в Чаровния замък вместо онова неблагодарно момиче. И така, целта на всеки учител в „Дракон Хол" е да обучи новото поколение злодеи да не повтарят нашите грешки. Трябва да се научите да се нагаждате, да бъдете по-бързи, по-хитри и по-зли от когато и да било. Тази година ще се съсредоточите върху пъклен кроеж по ваш избор. Ученикът, който създаде най-добрия кроеж, ще спечели наградата „Злодей на годината".

Целият клас кимаше и във всяка глава се гонеха идеи за мръсни номера. Мал се

почеса по носа с върха на лилавата си писалка с пухче на края и взе да се чуди какво да си избере за проекта. Огледа съучениците си, които драскаха в бележниците си, смръщили вежди съсредоточено, а някои се подхилкваха заканително. В ума й се въртяха какви ли не жестоки идеи, коя от коя по-ужасна. Да заключа всички първокласници в подземието? Това вече съм го правила. Да напълня коридорите с хлебарки? Детска работа. Да пусна на свобода стадо гоблини в закусвалнята? Това го правя всеки вторник...

От другия край на стаята до нея долетя тих смях. Тя погледна през рамо и видя дразнещото ново момиче Иви да си говори оживено с Карлос де Вил - двамата си играеха с някаква черна кутия на чина му. Гадост. Защо ли беше толкова весела? Та нали й беше казала, че не може да дойде на най-великия купон на годината? Мал се раздразни за момент, но после се сети, че идеята за най-пъклен кроеж на годината е точно пред очите й.

Устните й се накъдриха от злобна усмивка и тя загриза писалката си, след което изписа цяла страница с бележки.

Щеше да покаже на синьокосата принцеса това-онова.

Разбира се, вече беше казала на Иви, че не може да дойде на празненството, но това не беше достатъчно. Беше твърде просто, твърде елементарно. Мал трябваше да действа по-заобиколно - като самата лейди Тримейн, когато се бе преструвала, че защитава интересите на Пепеляшка, докато всъщност правеше точно обратното.

Мал си даде сметка, че от години чака подобна възможност, макар да не го беше осъзнавала. Споменът за „загубената" покана, ако изобщо бе имало покана (и досега не се знаеше какво всъщност се е случило), все още действаше болезнено на чувствата й, точно толкова болезнено, колкото преди десет години.

Такива дни се случват веднъж на шестнадесет години.

Такива дни променят хората.

Този ден нямаше никога да се повтори.

Не и ако Мал можеше да направи нещо по въпроса.

Освен това, честно казано, Мал искаше да направи нещо повече от това просто да вгорчи деня на Иви. Тя искаше да провали цялата и година. Сега, като се замисли, решението да не кани Иви на купона беше грешен ход. Ако Иви я нямаше, Мал нямаше да получи възможността да я изтезава до насита.

Мал приключи с бележките си точно когато звънецът иззвъня и тръгна да излиза редом с Джей, който изглеждаше особено весел. Докато стигнат вратата, джобовете му се издуваха от плячка.

- Чакай малко - каза Мал, която видя Карлос и Иви да вървят към тях.

Иви я изгледа с искрен страх, а Карлос й хвърли предпазлив поглед, когато приближиха вратата, препречена от Мал.

- Ей, Иви, сещаш ли се за онзи купон, който организирам? -попита Мал.

Иви кимна.

- Ъъъ, да?

- По-рано се пошегувах - обясни Мал с най-сладката усмивка, която успя да докара. - Разбира се, че и ти си поканена.

- Така ли? - изписка Иви. - Сигурна ли си, че искаш да дойда?

- Повече от всичко на света - отвърна Мал величествено и напълно искрено. -Гледай да не го пропуснеш.

- Няма - обеща Иви с нервна усмивка.

Мал ги изгледа със задоволство как се отдалечават. Джей вдигна вежда.

- Това пък какво беше? Мислех, че не я искаш на купона -

каза той и ловко отмъкна един гнил банан от кофичката с обяда на минаващ първокласник.

- Плановете търпят промяна.

- Пъклен кроеж, а? - Джей вдигна и двете си вежди.

- Може би - отвърна Мал загадъчно, понеже не искаше да говори твърде много. Естествено, нямаше никакво доверие на Джей. „Честта на крадеца" в случая значеше, че и двамата са лишени от каквато и да е чест.

- Хайде де. Това съм аз. Единственият човек на този остров, когото можеш да търпиш.