Мелиса Круз - Островът на изгубените

- Не се ласкай - предупреди го тя с полуусмивка.

- Нали мразеше събиранията? Не дойде на купона на Антъни Тримейн миналата седмица и пропусна шестнадесетия рожден ден на братовчедка ми Джейд. И двете събития бяха съвсем откачени, както биха се изразили онези от пиратската банда - ухили се той.

- Тези са различни. Както и да е, къш от тук. Карлос не може сам да организира цял купон - тя го стисна за лакътя. -

Ще ни трябват няколко кани лютив сайдер, големи пакети изветрял чипс, блестяща помия и каквото там друго трябва.

Джей обели банана и отхапа парче.

- Дадено.

- И внимавай всичко да е от хубавата стока от пристанището, от първите лодки. Трябва да си пазя репутацията.

Той козирува и хвърли банановата кора на пода, след което и двамата развеселено погледаха как един техен съученик се подхлъзна на нея и падна. Някои неща винаги си оставаха забавни.

Мал се усмихна, а зелените й очи така заблестяха, че още повече заприлича на майка си.

- Да тръгваме, ще правя купон. И мръсен номер.

Карлос нямаше навика да се измъква, когато му възложат задача. Затова, щом Мал бе решила, че иска купон, не можеше да стори друго, освен да й даде, каквото иска. Просто нямаше друг вариант, нищо че беше в класа за напреднали злодеи. Знаеше си мястото.

Като начало никой купон не ставаше без гости. Което означаваше хора. Много хора. Тела. Ще танцуват. Ще пият. Ще ядат. Ще играят на игри. Трябваше да разпространи новината за събитието.

За щастие, не му отне много време да спомене за партито на всички, които срещна в училище, а те, от своя страна, разказаха на всеки, на когото се натъкнаха, както и на слугите на онези, до които слухът още не бе стигнал. В края на краищата Карлос не толкова отправяше покани, колкото предаваше на хората заплаха от Мал.

Безусловно.

Тъй като не беше склонен да смекчава посланието, към края на учебния ден заплахата доби чудовищни размери. Слуховете се носеха като топлия, солен вятър, който духаше откъм гъмжащите от алигатори води около Острова.

- Ако не дойдеш, Мал ще те намери - каза той на Двойнолуд, пълничкия му партньор по маса в часа по неестествена биология, докато двамата правеха дисекция на жаба, която никога нямаше да се превърне в принц.

- Елате, иначе Мал ще ви намери и ще ви забрани да излизате на улицата -прошепна по-късно на Гастоните, които се редуваха да се увиват в мрежи за антифутбол в часа по физическо.

- Елате, иначе Мал ще ви намери и ще ви забрани да си показвате носа на улицата. Ще накара всички да ви забравят и от този ден нататък ще ви знаят само като Помията! - заяви с нотки на истерия в гласа на групичка изплашени първокласници, събрали се на сбирка на Антисоциалния клуб да планират ежегодния Зловонен бал на училището. При тези думи те пребледняха и един през друг започнаха да се кълнат, че ще дойдат, макар от самата мисъл да се разтреперваха.

Към края на деня Карлос беше успял да осигури присъствието на няколко десетки души. Е, това не беше кой знае колко трудно, помисли си той, докато прибираше учебниците си в шкафчето, след като освободи първокласника, затворен вътре.

- Здрасти, пич - кимна му Карлос.

- Благодаря, за малко да се напишкам - изплака нещастната жертва.

- Няма проблем - рече Карлос и сбърчи нос. - А, между другото, довечера има купон у нас. В полунощ.

- Чух, ще дойда! Как ще пропусна! - викна малкият и размаха юмрук във въздуха, развълнуван.

Карлос кимна, успокоен, но и силно впечатлен от факта, че дори човек, затворен в шкафче от сутринта, е чул за партито. Направо беше роден за това! Може би му беше в кръвта да организира купони. Майка му определено знаеше как да се забавлява, нали така? Круела все му повтаряше колко е скучен, защото обича да прекарва цялото си време в бърникане на разни електронни джаджи. Беше му заявила, че си губи времето и че не става за нищо освен за чистене и пране, така че може би сега, ако купонът минеше добре, щеше да й докаже, че е бъркала. Не че тя щеше да присъства. Най-вероятно щеше да побеснее, ако видеше Адското си имение пълно с тийнейджъри. И все пак му се искаше някой ден Круела да види в него нещо повече от слуга на постоянно разположение, който по случайност е кръвно свързан с нея.

Карлос се запъти към дома си, дълбоко замислен. Сега, след като гостите бяха осигурени, трябваше да приготви къщата за събитието. Това нямаше да бъде особено трудно, нали?

Няколко часа по-късно бе готов да си вземе тази мисъл обратно.