Мелиса Круз - Островът на изгубените

През следващия половин час изучаваха потрети на злото и сравняваха чертите на едни от най-прочутите злодеи в историята, много от които в момента живееха на Острова, а някои от тях бяха родители на децата в класа. Случайно точно днес беше ред на портрета на Круела де Вил.

Естествено.

Карлос знаеше този портрет наизуст, дори не трябваше да го гледа.

Майка му. Ето я в цялата й прелест, с щръкнала коса и дълга червена лимузина, с безумен поглед и развято кожено палто.

Той отново потръпна и продължи да сглобява машинката си.

Часът свърши и учениците започнаха да излизат от стаята. Иви попита Карлос по какво е вторият му час и с радост разбра, че и двамата имат пъклени кроежи при лейди Тримейн.

- И този предмет е за напреднали, явно имаш висок коефициент на злост - каза Карлос. Само онези, чийто коефициент на злост беше над горната граница, имаха право да изучават този предмет.

- Насам - посочи той към стълбите.

Преди да се отдалечат обаче, един леден глас се извиси над бъбренето в коридора.

- О, самият Карлос де Вил - каза гласът зад тях.

Карлос би познал този глас навсякъде. Вторият най-ужасен глас на Острова.

Когато се обърна, видя Мал, а до нея стоеше Джей. Карлос автоматично провери джобовете си, за да се увери, че нищо не е изчезнало.

- Здрасти, Мал - каза той с престорено безгрижен глас. Мал никога не заговаряше когото и да било, освен ако не искаше да го стресне или обвини, че й стои на пътя. - Какво става?

- Майка ти е на спа този уикенд, нали така? - попита Мал и сръга с лакът Джей, който се изкиска.

Карлос кимна. Спа в случая значеше просто малък гейзер, който бълваше топла пара между процепите на каменния под в подземието на една порутена сграда в града. Това бе единственото удоволствие на Круела, единственото нещо, което й напомняше за разкоша в предишния й живот.

Колко ниско бе паднало семейство де Вил - като всички останали на Острова.

- Д-д-да - потвърди той колебливо, без да е сигурен дали това е правилният отговор, нищо че беше самата истина.

- Верен отговор - каза Мал и го потупа по главата. - Все пак няма как да организирам купон у дома, нали така. Майка ми няма да спре да крещи, пък и да не забравяме мятането на съдове.

Карлос въздъхна. И той като останалите на Острова знаеше, че празненствата изкарват на повърхността най-лошото у Злодеида. Нямаше нещо, което да мрази повече от хора, които се забавляват.

- Няма как да го направим и у Джей, защото баща му ще се пробва да хипнотизира всички и да ги превърне в свои слуги - продължи Мал.

- Абсолютно - потвърди Джей.

Карлос отново кимна, макар да не разбираше каква е целта на разговора.

- Супер. Чудесно. Купон у вас. Довечера.

Купон? У тях? Правилно ли чу?

- Чакай! Какво? Довечера? - той пребледня. - Не мога да правя купони! Сериозно, разберете ме, майка ми изобщо не обича гости, а и, хм, имам страшно много работа. Трябва да изтупам кожите й, да изгладя бельото й и... - той преглътна, засрамен.

Мал изобщо не му обърна внимание.

- Кажи на всички. В Адското имение ще има адски купон - докато говореше, набираше скорост. - Раздуй сред тълпата. Предай нататък с вой или каквото там правите вие, кучетата.

- Бау-бау - засмя се Джей.

Карлос ги изгледа кръвнишки, не можа да се въздържи.

- Празненство ли ще има? - попита Иви свенливо. Карлос беше забравил, че тя е точно до него, и когато проговори, той подскочи.

- Май обичаш да подслушваш, а? - изсъска й Мал, макар да беше очевидно, че няма как да не ги чуе, щом стои точно до тях.

Преди Иви да успее да възрази, Мал въздъхна:

- Да, естествено, че ще има. Купонът на годината. Върхът на купоните, не разбра ли? - Мал я изгледа от горе до долу и скръбно поклати глава. - Е, предполагам, че не си разбрала - тя изкриви лице в престорена тревога и хвърли на Карлос заговорнически поглед. - Всички ще отидат.

- Така ли? - Карлос изглеждаше объркан. - Ама ти току-що ми съобщи да го... -после схвана какво се опитва да му каже тя. - Всички ще дойдат, да - потвърди той.

Иви се усмихна.

- Звучи чудесно. Много отдавна не съм ходила на купон.

Мал вдигна вежда.

- О, извинявай. Този ще е само за отбрани хора. Боя се, че за теб няма покана.

С тези прощални думи Мал се обърна и влезе в класната стая - и тя като тях беше в класа за пъклени кроежи, разбира се (коефициентът й на злост беше легендарен). Другите трима я последваха.

- Извинявай - измърмори Карлос. - Май съм сбъркал, че Мал само се прави на лоша.

- И аз съжалявам. Празненството сигурно ще е чудесно - каза Иви тъжно.