Мелиса Круз - Островът на изгубените

- Всъщност това е голяма гадост, така че може ти да го изпиеш. Изглеждаш гладен.

- Наистина ли? - той засия. - Благодаря, Мал. Умирам от глад.

- Не ми благодари, днес е особено гаден ден. Мисля, че в смеската са хвърлили няколко сурови жаби - отбеляза тя.

- Бонус протеини!

Със или без земноводни, Джей изпразни чашата на една глътка. После избърса уста и се усмихна.

- Мерси, добро другарче си - каза той съвсем искрено, макар че с Мал не бяха точно приятели, а по-скоро партньори в престъпленията.

Джобовете на Мал бяха претъпкани с всякакви боклуци като неговите, откраднати от магазините в града. От един джоб стърчеше кука за плетене, а от друг се подаваше нещо, което приличаше на дръжка на сабя.

- Сменяш ли сабята за чайник? - попита Джей с надежда. Цялата стока на баща му идваше от крадени неща.

- Става - съгласи се тя и пое ръждясалия чайник. - Виж какво друго свих -огърлицата на Урсула.

Тя я разклати във въздуха.

- Грабнах й я сутринта, когато дъртата морска вещица ми помаха за здрасти.

- Чудничко - той кимна одобрително. - Аз успях да й измъкна само шепа картофки. Жалко, че огърлицата вече нищо не може да хване, да не говорим за цял русалски глас.

Мал изсумтя.

- Все пак си е ценна.

- Щом казваш - сви рамене той.

Джей и Мал постоянно се надпреварваха за титлата на най-ловък крадец, но засега нямаше ясен победител. Може да се каже, че ги сближаваше любовта към кражбата, но те самите биха казали, че близостта, каквато и да е тя, е за слабаците.

Въпреки това вървяха близо един до друг към училище.

- Чу ли новината? - попита той.

- Каква новина? Тук няма нови новини - изсумтя подигравателно тя. Имаше предвид, че на Острова нищо не се случва. Старовремските телевизори с картина на снежинки излъчваха само два канала - новинарския канал на Аурадон, който бълваше само пропаганда за правене на добро и ПТШ -

Подземен телешопинг, по който се продаваше всичко, нужно за обзавеждането на тайни злодейски леговища.

- Забави крачка, иначе ще стигнем навреме - добави Мал.

Свърнаха от главната улица към порутеното, занемарено гробище, което играеше ролята на преден двор на „Дракон Хол". Първокласната школа за злодейско обучение се намираше в някогашен мавзолей, огромна сива сграда със сводести тавани и изпочупена колонада на фасадата. Над парадния вход беше гравиран девизът на училището:

НА ЗЛОТО СЕ УПОВАВАМЕ.

В гробището около училището беше пълно не с обичайните надгробни плочи, а със съдбовни плочи, изписани с безобразни поговорки. Ако питаха ръководството на Острова, във всеки момент беше хубаво да се напомня на жителите му, че злото е на власт.

- Сериозно ти говоря. Чух новина. Истинска - настоя Джей, докато газеше с тежките си кубинки коренищата, които правеха гробището трудно проходимо. -Слушай сега: имаме ново момиче в класа.

- Да бе.

- Абсолютно сериозно - каза той и едва не се стовари върху съдбовен камък с надпис:

ПО-ДОБРЕ НИКОГА ДА НЕ СИ ОБИЧАЛ, ОТКОЛКОТО ДА БЪДЕШ ОБИЧАН.

- Ново момиче значи? И откъде точно е дошла? - попита Мал и посочи магическия купол, който покриваше Острова и криеше небето, а облаците приличаха на неясни петна. Никой и нищо не можеше да мине през него, навън или навътре, така че новите неща бяха изключителна рядкост.

- Нова е за нас. Досега се е обучавала в родния си замък, така че днес за пръв път ще пристъпи в подземието - обясни Джей. Наближиха вратите от ковано желязо на входа на училището, а тълпата ученици пред тях се раздели, за да им направи път, като повечето деца стиснаха здраво раниците си, докато двойката крадци не отмина.

- Нима? - Мал спря внезапно. - Какво имаш предвид под „родния замък"? -попита тя, подозрително присвила очи.

- Тя е истинска принцеса, чух. В смисъл на принцеса, която търси истинската любов, боде пръстите си на вретена, губи златните си топки, развява буйни коси и накрая намира въпросната истинска любов. Класика - главата му се замая само от мисълта. - Дали ще успея да докопам някоя корона, а? Дори половин корона...

Баща му все говореше за Големия удар, онова огромно съкровище, което щеше по някакъв начин да ги освободи от заточението. Може би принцесата щеше да го заведе до това съкровище.

- Принцеса ли? - строго повтори Мал. - Не ти вярвам.

Джей вече не я слушаше.

- Не, ти само си представи колко плячка има у тях! Сигурно е фрашкано със съкровища, нали? Дано да не е прекалено грозна! А още по-добре ще е да има големи и пълни джобове. Нямам нищо против малко лесна плячка.