Мелиса Круз - Островът на изгубените

Изглежда, тази принцеса можела да накара и най-ужасяващия злодей да се усмихне.

Мал обаче не се усмихвала. Тя направо можела да помирише двуетажната торта от кисели ябълки, греховно червени и тъпкани с вкусни червейчета. Колкото и да се опитвала, не можела да не чува крякането на папагала Яго, който отново и отново повтарял историята за тайните пещери, пълни с несметни съкровища, докато на присъстващите не им се прищяло да му извият кльощавия врат.

Мал въздъхнала от зеленоока завист, когато децата долу с възторг започнали да отварят торбичките си с подаръци. Те били пълни с всякакви създания, които щели да изпълняват ролята на злодейски талисманчета, когато пораснели. Малки змиорки морени, деца на Флотсъм и Джетсъм, в мънички аквариуми. Също толкова малки кикотещи се хиени, шумни като прочутите Шензи, Банзай и Ед.

Скокливи, пухкави черни котенца от последното котило на Луцифер. Невъзпитаните им нови стопани крещели от възторг.

Докато празненството все повече се развихряло и хората долу направо се тресели от веселба, сърцето на Мал помръкнало също като настроението й и тя се заклела, че един ден ще покаже на всички какво значи да си истински зъл. Щяла да стане по-алчна от Майка Готел, по-себична от доведените сестри на Пепеляшка, по-подла от Джафар и по-измамна от Урсула.

Щяла да им покаже, на всичките, че е точно като...

- Майко! - изпискала тя, когато зърнала сенките на два огромни и зловещи рога да приближават към балкона, последвани от майка й и развятото й лилаво наметало.

Гласът на майка й бил плътен, мелодичен и неизменно заплашителен.

- Какво става тук? - пожелала да знае тя, докато децата долу се кискали на извънредно неуместния театър на сенките, поставен от страховития доктор Фасилие.

- Рожден ден - изсумтяла Мал. - Аз не бях поканена.

- Така ли? - попитала майка й. Тя надникнала през балкона над рамото на Мал и двете вперили взор в картинката, която се разкрила под тях: синекосата принцеса, седнала на проядена от молци възглавница, се хилела на косматите и привлекателни синове на Гастон - братята близнаци Гастон Младши и Гастон Трети, които демонстрирали силата си, най-вече като всеки завирал огромните си крака в лицето на другия, за да я впечатлят. Смехът й показвал, че се справят успешно.

- Празненствата са за простолюдието - заявила майка й подигравателно. Мал знаела, че тя мрази всякакви подобни събития. Презирала ги почти толкова силно, колкото кралете и кралиците, които обсипвали скъпите си принцески с любов, колкото пухкавите малки феи шивачки и отблъскващите принцове с още по-отблъскващи жребци.

- Въпреки всичко Злата кралица и отвратителното й потомство скоро ще разберат каква непростима грешка са направили! - казала майка й.

Защото майка й била великата Злодеида, Господарката на Мрака, най-могъщата и зла фея на света и най-страховитият злодей по всички земи.

Или поне такава била в миналото.

Някога, много отдавна, гневът на майка й се бил превърнал в проклятие за една принцеса.

Някога, много отдавна, гневът на майка й бил накарал един принц да коленичи пред нея.

Някога, много отдавна, гневът на майка й бил приспал цяло едно кралство.

Някога, много отдавна, майка й била начело на всички сили от Ада.

Единственото нещо, което Мал искала с цялото си сърце, било да стане точно като нея, когато порасне.

Злодеида пристъпила към парапета на балкона, откъдето можела да вижда целия остров, чак до проблясващите в далечината светлини на Аурадон.

Изправила се в пълния си ръст. В същия миг светкавици прорязали небето, чули се оглушителни гръмотевици и върху земята се излял порой. Тъй като на Острова нямало магия, бурята била просто зловещо добро съвпадение.

Празненството приключило и всички присъстващи замръзнали по местата си, когато видели как водачката им се взира злобно в тях от замъка си, изпълнена с гняв.

- Празненството свърши! - съобщила майката на Мал. - Хайде, къш, бягайте, разпръсквайте се, бълхи такива! А вие! Злата кралица и дъщеря ти! Отсега нататък сте мъртви за този остров! Не съществувате! Вие сте нищо! Никога повече не показвайте лицата си отново тук! Инак ще видите какво ще стане!

Както се били събрали, хората долу се пръснали бързо-бързо под зоркия поглед на доверените слуги на Злодеида - приличните на глигани стражи с авиаторски шлемове, дръпнати ниско над очите. Мал успяла да хвърли един последен поглед на ужасената принцеса, която вдигнала уплашени очи към балкона, преди не по-малко ужасената й майка да я дръпне и да избягат.