Мелиса Круз - Завръщане на Острова на изгубените

- Определено трябва - съгласи се Джей, който беше изникнал на прага с насинено лице, едното око подуто и почти затворено, стиснал в ръка смачкано листче хартия, покрито с лилаво мастило.

- Вие получихте ли бележки за връщане на Острова на изгубените?

- Старомодна бележка! Разбира се! - възкликна Карлос, който неволно се възхити на хитростта на незнайния им враг.

- Нещо подобно - каза Мал, а другите двама кимнаха.

Джей сякаш се успокои.

- Какво е станало с окото ти? Добре ли си? - попита Иви. - Искаш ли Мал да ти създаде торба с лед?

- От тренировката е. Нищо работа - отвърна Джей, за да разсее притесненията им.

- Та както казвах, трябва да се върнем у дома, защото всички знаем, че злодеите няма да се успокоят, преди да сравнят Аурадон със земята, а всички ние се превърнем в техни слуги - каза Мал с много чувство, сякаш бе готова в същия миг да се изправи срещу армия злодеи.

- Гоблини - каза Джей. - Слугите на Злодеида бяха гоблини, защо никой не си го спомня?

След като групичката остави Карлос да проучва Тъмната мрежа, за да види дали ще успее да открие някаква информация за плановете на злодеите и местонахождението им, Мал реши да посети майка си. Мисълта, че тайнственият М от съобщението й може да е Злодеида, я притесняваше и тя искаше да се увери с очите си, че майка й е все още гущер. Беше станало късно, когато стигна в библиотеката, след малко щяха да заключат. Кралската стража, обучена на бойни тактики от Мулан, стоеше пред заключените с двойна ключалка врати и й препречваше пътя.

- Сериозно? Нали знаете коя съм - каза Мал. - Отваряйте. Посещенията от членове на семейството са позволени според кралския декрет - напомни им тя, както правеше всеки път, когато с неудоволствие идваше тук.

Стражът отляво се ухили.

- О, да, сега забелязвам приликата - раздвоения език - пошегува се той, както винаги.

- Ха-ха - каза Мал и влезе.

Стражът отдясно изсумтя.

- Имаш пет минути.

- Знам - рече и двамата заключиха вратата зад нея, а тя тръгна към пиедестала в средата на стаята, върху който стоеше стъклен похлупак.

Когато беше малка, Мал много се страхуваше от майка си. В края на краищата Злодеида не беше от майките, които помагат с писането на домашните и пекат сладки. Беше по-скоро от онези страховити господарки, които пращат децата си на безнадеждни мисии, като онази за намирането и връщането на скиптъра „Драконово око", и не приемат „не" за отговор.

Въпреки това напоследък на Мал й беше трудно да повярва, че някога се е страхувала от Злодеида. Трудно беше да се страхуваш от нещо толкова мъничко.

Анонимното съобщение, подписано с М обаче, я беше изплашило. Мал се взря в майка си, която изглеждаше заспала. Под стъкления купол тя приличаше на най-обикновен гущер - безвреден, дори симпатичен. Но Мал не беше лековерна. Колкото и невинно да изглеждаше влечугото, то си оставаше Господарката на мрака.

Нима Злодеида имаше някаква скрита способност, за която никой не знаеше? Дали можеше да се превърне пак в човек, след като веднъж бе се смалила до големината на собственото си сърце? Гущерът там наистина ли беше Злодеида? Ами ако Злодеида беше избягала?

Мал се вторачи напрегнато в мъничкото лилаво създание. Имаше зелените очи на майка й. Дремещото влечуго изглеждаше точно така, както бе изглеждало при последното й посещение.

- Здрасти, мамо, може ли малко да поговорим? - попита тя, като се постара да не чукне по похлупака. Беше чувала, че гущерите не обичат да им чукат.

Влечугото не помръдна, дори не показа езика си.

При редките досегашни посещения на Мал тук бе ставало все същото. Гущерът никога на нищо не реагираше. На Мал всеки път й бе трудно да повярва, че в това създание е затворена душата на най-могъщия злодей на света.

- Ти ли ми изпрати това? - попита тя, вдигнала телефона си с тайнствения есемес на екрана. - Ти ли си М?

Никакъв отговор.

- Тук сме сами, мамо. Можеш да ми кажеш дали си способна да се превръщаш отново в човек. Всъщност дори ще ми бъде приятно да те видя в негущеров облик - каза тя. Все още послъгваше благородно сегиз-тогиз.

Не последва никакъв знак, че създанието е разбрало и дума от това, което му каза.

Мал въздъхна.

- Предполагам, че дори и да замисляше нещо, нямаше да го споделиш с мен, нали? Предвид факта, че аз съм причината да се озовеш тук - тя разтърка очи. -Но един ден ще открия начин да те извадя оттам. Просто ще трябва да ми обещаеш, че никога повече няма да се опитваш да унищожиш всичко.