Мелиса Круз - Завръщане на Острова на изгубените

Злодеида можеше да се превръща в дракон, но Круела си беше дракон.

- Спокойно, параноик си - рече Мал.

Карлос запредъвква новата информация.

- Може и така да е, но ти казваш, че има вероятност именно те да стоят зад всичко това, нали? Родителите ни? Искат да се върнем? Защо? - разпитваше той.

- Защото им липсваме и искат да ни прегърнат? - предположи Иви. - Шегувам се. Сигурна съм, че майка ми иска да знае само дали си правя кални маски и масажи на лицето всяка седмица.

- Ще им се да се върнем, за да им помогнем да си отмъстят на Аурадон, разбира се - заяви Мал. - Загубата на битката само нахъсва злодеите да се стараят повече. Направо чувам майка си как казва: Вие, нещастни глупаци, които си мислите, че можете да ме победите! Мен! Господарката на злото! - тя се изкикоти като Злодеида.

- Страшничко звучиш - каза Иви и потръпна.

- Благодаря, предполагам - рече Мал.

Карлос потрепери и отново сведе глава към компютъра си, за да изпробва поредица често срещани пароли. Никоя от тях не беше вярната. Той се втренчи в мигащия курсор.

- Далматинци - изруга отново.

После осъзна, че ако Мал е права и злодеите наистина стоят зад съобщенията, има само един начин да се уверят, че наистина е така.

П-Е-Щ-Е-Р-А-Н-А-С-Ъ-К-Р-О-В-И-Щ-А-Т-А, опита той. Нищо.

Г-Р-И-М бе следващото му предположение. Въздъхна с облекчение, когато нищо не се случи, както и след въвеждането на З-Л-О-Т-О-Е-Ж-И-В-О.

Той събра смелост и реши да пробва още една парола, която би разкрила връзката между родителите им и съобщението.

Д-А-Л-М-А-Т-И-Н-Ц-И, написа Карлос.

Екранът замръзна и за момент той се успокои, че интуицията му го е подвела, но след секунда картината се съживи и през екрана започнаха да се гонят зелени букви. Беше хакнал адреса на изпращача. Беше вътре.

- О, не - каза той.

- Какво стана? - попита Иви и примижа срещу екрана.

Сайтът не приличаше на нищо, което бяха виждали досега. Беше примитивен, правен набързо, без красиви картинки или ярки цветове. Имаше само черни прозорци и зелени букви.

- Тъмната мрежа - прошепна Карлос, все така взрян в екрана, неспособен да повярва, че това, което вижда, е истина. - Има слухове, че след разбиването на купола, когато Злодеида избяга, на острова са успели да създадат тайна мрежа, тяхна собствена. И не говоря за мрежа, в която хората си показват клипове със смешни котенца.

- Но нали на острова няма достъп до интернет. Отрязани сме, не помниш ли? -попита Мал.

- Може би нещо е станало след падането на купола - предположи Иви.

- Всичко е възможно - рече Карлос. - Особено през периода, в който куполът пропусна магия на острова.

Той вдигна глава и ги погледна.

- Предполага се, че понеже Тъмната мрежа е скрита от аурадонските сървъри, жителите на Острова на изгубените могат да я използват, за да общуват помежду си. Помислете си само, в Тъмната мрежа могат да кроят злодейски планове, без никой тук да разбере за тях.

- Значи използват Тъмната мрежа, за да си пращат злодейски имейли? -пошегува се Мал.

- Да пускат злодейски статуси - изкикоти се Иви.

- Сериозно говоря! - каза Карлос. - Не е смешно.

- Прав си, прав си - съгласи се Мал, вече по-сериозна. - С онлайн мрежа могат да кроят заговори по-успешно.

- Точно така, затова ще огледам тук и ще видя какво мога да намеря - заяви Карлос.

- Но Карлос, нали току-що спомена, че злодеите стоят зад съобщенията! -извика Иви. - Не е ли опасно?

- Бих казал, че Опасно е второто ми име - весело рече Карлос. Загряваше за предизвикателството. Кучето слезе от скута му и полегна в краката му. Сега, щом имаше какво да проучва, той вече не се страхуваше толкова. Щеше да се справи. - Само че второто ми име всъщност е Оскар.

Видя израженията им и промърмори, докато тракаше по клавиатурата:

- Е, можеше и по-зле да е, нали? Мал, твоето второ име е Бърта.

- За нещастие, това е вярно. Както и да е, виж какво можеш да откриеш - каза Мал и кимна рязко. - Но мисля, че така или иначе, трябва да направим план за завръщането си.

- Завръщане? Къде? - попита Карлос, макар да имаше чувството, че вече знае отговора.

- На Острова на изгубените, разбира се - отвърна Мал и запретна ръкави.

- Но защо? Така може да влезем в капан - възрази Иви. - Нали точно това искат от нас, които и да са тези „те".

- Е, няма как да стоим тук - трябва да разберем какви ги вършат злодеите у дома - обясни Мал. - Плюс това нямам намерение да треперя пред онзи, който е пратил съобщенията. Трябва да поемем риска, иначе може отново да се случи нещо подобно на онова, което стана на коронацията.