Мелиса Круз - Завръщане на Острова на изгубените

Няколко часа, след като тръгнаха от замъка на Снежанка на следващата сутрин, замъкът на крал Артур се показа на хълма, възправен гордо, с пламнали от слънцето червени кули.

- Стигнахме - развълнувано каза Арти. - Май са разбрали, че идваме.

На островърхите покриви на кулите се вееше флагът на рода Пендрагон, както и флагът на Бен с образа на зверска глава.

- Изпратих Архимед напред, за да им съобщи, че пристигаме, и да се подготвят - обясни Мерлин.

Говореше за домашния си бухал. Сложи посмачканата си магьосническа шапка на главата и почеса брадата си.

- Какво, в името на Аурадон, става тук? - учуди се, когато крепостните врати се отвориха пред кралския кортеж.

Бен се прозя и се загледа през прозореца. Целият двор беше пълен с палатки и небрежно сковани навеси.

- Тук винаги ли е толкова пълно с хора? - попита, когато каляската спря.

- Не - каза Мерлин, раздразнен, слезе от каляската и от бързане се препъна в робата си. - Изглежда, нещо се е случило.

Арти скочи на земята и Бен го последва - нямаше търпение да се разтъпче след дългото пътуване. Посрещна ги странна гледка... и миризма. Ароматът на печащо се месо и дим насищаше въздуха. Около набързо изкопани огнища се бяха скупчили хора. Народът на Камелот предпочиташе да живее така, както бе живял винаги, и отхвърляше много от съвременните удобства. Нищо лошо, мислеше си Бен, само че малко дезодорант никому нямаше да навреди. Тук миришеше на Средновековие.

- Изглежда, селяните са дошли тук от домовете си да търсят сигурност зад стените на крепостта - каза Мерлин и се намръщи. - Явно създанието отново е нападнало - измърмори той под нос.

- Направете път на краля, направете път - нареждаха кралските стражи и започнаха да разчистват пътека сред тълпата към входа на замъка.

- Крал Бен! - зарадваха се хората, мъжете се покланяха, а жените правеха реверанси.

„Кралят на Аурадон е дошъл - чу той да си шепнат. - Най-сетне дойде надеждата!"

Той махаше весело на народа и се опитваше да не обръща внимание на нервността, която трептеше под уверената му усмивка. Поданиците му зависеха от него и сега той разбра защо баща му винаги излъчваше сила и самоувереност. Това май не беше толкова лесно, колкото изглеждаше.

- Оттук - посочи Мерлин, когато влязоха в замъка, в чието преддверие също бе пълно с хора, налягали по сламеници и постелки.

Управителят на замъка изтича да ги посрещне. Поклони се на Бен и взе да шепне в ухото на Мерлин.

- Приготвили са ви стаи в източното крило - съобщи Мерлин. - Артур поднася извиненията си, че не е тук да ви посрещне, но все още е в провинцията и насърчава хората да дойдат на сигурно място в Камелот. Смята, че ще се забави. Надява се, че вместо него вие ще се срещнете с рицарите му, които са известени за последните новини около създалото се положение.

- Благодаря - каза Бен. - Моля, предайте на Артур, че извинения не са необходими и че с удоволствие ще разговарям с рицарите му.

- Сир, да разопаковам ли багажа? - попита Люмиер, който пътуваше с Бен като личен прислужник.

Старият французин хвърляше подозрителни погледи на некъпаните тълпи и сигурно си мечтаеше да е в родния замък с всичките му удобства.

- Да, моля - рече Бен, а Мерлин и Арти си тръгнаха.

- Да приготвя ли кралската броня, сир? - попита Люмиер. Имаше предвид старомодната метална броня, която някога бе носил баща му. - Извадихме я от склада, лъснахме я и я смазахме.

- Мисля, че няма нужда - отвърна Бен, едва сдържайки гримасата при мисълта да облече старата консерва. - Може и да съм в Камелот, но съм крал от този век, не от дванайсети.

- Много добре, сир - каза Люмиер с усмивка, ярка като свещ в мрака.

Бен реши да облече същия костюм в кралскосиньо, с който бе на коронацията си, със златни еполети и герба на Аурадон на ръкавите. Люмиер бе лъснал короната му за пътуване, така че Бен изглеждаше и се чувстваше съвсем като крал на Аурадон, когато го приветстваха от кръглата маса, около която бяха се събрали рицарите на Камелот. Стаята беше оскъдно обзаведена, с голи каменни стени и полутъмна, но Бен се развълнува, когато си придърпа тежък дървен стол до една от най-прочутите маси в историята.

Рицарите бяха дружелюбно настроени, приятни хора и Бен се почувства у дома си сред тях, когато се разприказваха за резултатите от последните мачове по турнир. Разговорът придоби по-сериозен тон, когато Мерлин призова за ред и страстите се нажежиха, докато присъстващите обсъждаха кой е най-добрият начин да се справят със създанието, тормозещо народа.