Мелиса Круз - Завръщане на Острова на изгубените

- Вчера това нещо подпали гората и пожарът почти стигна до Шъруд! - каза възмутен един млад рицар. - Трябва да го унищожим, преди да е унищожило още нещо.

- Твърде много хора загубиха фермите и домовете си заради нападенията на това създание - рече друг. - Добре че Мерлин се върна - ще успее да го хване с магията си.

- Кхъ - прокашля се Мерлин, чистейки стъклата на очилата си с края на единия си ръкав. - За жалост, не получихме разрешение от краля да използваме магия. Крал Бен, имам предвид.

Бен се огледа, видя разтревожените им лица и прочисти гърло.

- Както знаете, вярваме, че употребата на магия в такъв мащаб носи опасности, затова дойдох да преценя положението с очите си, преди да вземем решение да променим политиката, която осигурява безопасността и мира в Аурадон толкова отдавна.

- Знаеш ли кое носи опасности? Това чудовище! То е опасно! - извика един рицар. - Промъква се в нощта, краде животни и опожарява всичко, а после изчезва в облак дим!

- Мерлин ми каза, че никой в Камелот всъщност не е зървал създанието - рече

Бен. - Така ли е?

Рицарите се размърдаха на столовете си и си размениха притеснени погледи.

- Ами... горе-долу - каза рицарят, който седеше вдясно от Бен.

- Тъмно е... - бе едно от оправданията.

- Бързо е... - бе друго.

- Но ако не знаем с какво се борим, как ще се подготвим за битката? - попита Бен. - Не можем да преследваме сенки и дим. Трябва да знаем точно какво напада земите ви. Дълбоко ви съчувствам и съм готов да предложа каквато помощ ви е необходима, но преди да позволя на Мерлин да използва магия, трябва да знам точно срещу какво сме изправени.

Рицарите около масата закимаха, когато започнаха да осмислят думите на Бен. Архимед, който бе кацнал на рамото на Мерлин, а лъскавите му очи не слизаха от лицето на Бен, шепнеше нещо в ухото на вълшебника.

- Кралят има основание - каза Мерлин най-сетне. - Трябва да видим създанието с очите си, преди да решим как да го спрем.

Арти, който досега бе слушал разговора мълчаливо от мястото си в ъгъла, каза:

- Татко спомена, че е видял доста следи в гората край реката близо до Едем. Може би трябва да пренощуваме там и да видим дали ще успеем да го зърнем.

- Отлична идея - каза Бен, който се възхити на смелостта на момчето. - Ще направим лагер и ще пренощуваме там.

Кралската свита, придружаваща Бен, Мерлин, Арти и неколцина рицари, построи временен лагер на една полянка до брега на реката. По цяла нощ чакаха да зърнат знак за присъствието на съществото, но вече бяха минали два дни и никой не бе видял дим или огън, да не говорим за самото тайнствено създание.

На третата вечер Бен се разхождаше покрай брега на реката и се надяваше, че създанието най-сетне ще се появи. Все още не беше сигурен дали трябва да разреши на Мерлин да използва магия, и знаеше, че старият вълшебник вече губи търпение. Крал Артур бе все още в провинцията, за да предупреди хората си да търсят убежище, макар че едва ли се радваше да види замъка си претъпкан с поданиците на кралството.

На всичкото отгоре чудовището на Камелот не беше единственият проблем на Бен. В събота беше Балът на випускниците на гимназия „Аурадон" и той много искаше да участва в мача, а после да заведе Мал на танците; затова бе разочарован, че както по всичко личеше, няма да успее. Но това бяха мислите на момчето Бен. Мястото на краля бе тук, в Камелот, в края на гората, за да чака тайнственото създание да се появи от сенките.

В малките часове на нощта Бен спеше в палатката си, когато го събуди писъкът на момче.

- Тук е! Тук е! - викаше Арти. - Дракон е!

Бен изскочи от палатката и вдигна глава към небето, където наистина летеше огромен лилав дракон, бълваше огнени топки към лагера и подпалваше близките

дървета.

Той усети как сърцето му спря да бие, защото най-големите му страхове се бяха превърнали в реалност. Беше виждал такъв дракон и друг път...

В четвъртък, няколко дни след като разкри съществуването на Тъмната мрежа, Карлос тичаше с всички сили през обширния двор на гимназията, сякаш все още се страхуваше от кучета и го гонеше цяла сюрия. Съотборниците му по турнир го гледаха от игрището и му ръкопляскаха. „Давай, Карлос!" викаха те, решили, че тренира за съботния мач.

Когато най-сетне стигна до общежитието на момичетата и се качи до стаята на Мал и Иви, той се хвърли към вратата, преди да открие, че тя вече е отворена. Препъна се и се строполи на пода. Едва успя да опази лаптопа си да не се разбие.