Мелиса Круз - Завръщане на Острова на изгубените

Карлос направи няколко изчисления наум.

- Мачът ще свърши до пет, танците започват в шест, стоим един час примерно, за да сме сигурни, че всички са ни забелязали. Така няма да имаме много време да се измъкнем оттук и да стигнем до Острова на изгубените преди полунощ, но не е невъзможно.

- И няма да подведете отбора си, момчета - каза Иви.

- А Иви ще свърши комитетската си работа - добави Джей.

- А Мал ще... танцува - рече Карлос.

- Всички ще танцуваме - каза Иви с блеснали очи.

Мал вдигна ръце.

- Добре - съгласи се тя. - Няма да тръгнем, преди да е свършил мачът и да сме отишли на танците, за да не събудим подозрения, а и предполагам, че е добре да се съобразим с отговорностите си.

После обсъдиха как точно ще се измъкнат от Аурадон. Иви щеше да измисли дегизировката, а Джей щеше да се погрижи за транспорта.

- Пропуснахме ли нещо? - попита Мал.

- Мисля, че да - рече Карлос след секунда. - Дотук планът е за това как да се измъкнем оттук, но хората няма ли да забележат, че ни няма, в неделя? Това може да предизвика съмнения, нали? Дори да ни е разрешено да напускаме територията на училището, всички ще си помислят, че е странно, защото ние никога никъде не ходим.

- Ох, вярно - каза Джей с глуповата усмивка. - Какво ще правим по този въпрос?

Мал направи гримаса и се замисли дълбоко.

- Ще отсъстваме по-малко от 24 часа. Може да се престорим, че сме прихванали някакъв вирус и стоим по стаите си, и да пускаме статуси онлайн, за да се оплакваме колко сме болни, докато всъщност търчим насам-натам из острова. Нали онлайн профилите са за това? Да убедиш хората, че правиш нещо, което всъщност не правиш?

- Честно казано, мисля, че не са за това - рече Карлос.

- Не, така е идеално - каза Джей. - Всички хващаме грип. Никой няма да иска да се доближи до нас. Ще ни оставят на мира.

- Иви, можеш ли да нагласиш профилите ни така, че постовете да излизат автоматично? Няма да можем да ги пускаме ръчно, докато сме на острова -отбеляза Мал.

- Разбира се - каза Иви. - Имам чувството, че цял живот съм се подготвяла точно за това.

Тя изпърха с мигли престорено и после пак стана сериозна.

- Значи потегляме в събота вечер, така ли?

- Така - потвърди Карлос, който беше леко позеленял. - Защо се усмихваш? -сопна се той на Джей, който бе се облегнал на стената, скръстил ръце зад главата си, и изглеждаше така, сякаш няма никакви грижи. - Не те ли е страх?

- Абсолютно, но очаквах да се случи нещо подобно - отвърна Джей.

- Как така си очаквал да се случи нещо подобно? - попита Карлос, който само дето не бе почнал да скубе черно-бялата си коса при мисълта, че трябва да се върне у дома толкова скоро.

- Ами просто така - каза Джей и се замисли защо наистина е очаквал нещо подобно. Беше израснал на Острова на изгубените, ровеше за храна из боклука, оцеляваше след всяка чаша гоблинско кафе, а любимата му закуска бяха изветрелите пуканки. Дори и след преместването си в Аурадон си оставаше леко скептичен към идеята за „и заживели щастливо". А и честно казано, от коронацията насам чакаше да се случи такова нещо.

- Не знам, може би защото не вярвах, че всичко ще е толкова лесно, разбирате ли? Печелим една битка срещу Злодеида и всичко свършва - обясни той. - Няма начин. Не сме ли се научили вече, че винаги под леглата ни или в килера ще се крият чудовища или, хм, ще бягат от островния си затвор? При това чудовища, които са ни роднини.

- Мислиш, че родителите ни са чудовища? - попита Иви едва чуто.

- Е, знаем със сигурност, че моят родител е чудовище - рече Мал. - Огнедишащ дракон и така нататък.

Всички се засмяха. Само че Джей се замисли за онова, което бе казал за родителите им. Беше ли Джафар чудовище? Вярно, бе склонен да стига до крайности, но в същото време беше леко затлъстелият му баща, който живееше по пижама и мечтаеше за злато и богатства, по-изобилни отколкото можеше да си представи. Човек, воден от алчност и мислещ само за себе си, не беше кой знае какво чудовище на остров, лишен от магия. Но какво щеше да стане, ако Джафар възвърнеше магическите си сили? И той като Злодеида имаше мощен жезъл - кобра, която можеше да хипнотизира и манипулира онези, които попаднеха под влиянието й. Кой знае на какво щеше да е способен тогава? Но Джей вече знаеше отговора на този въпрос. Именно това бе довело баща му на острова.

Така че - не, Джей не беше изненадан, че родителите им кроят нещо, и макар да беше изплашен, знаеше, че дори и четиримата да са изплашени, това няма никакво значение. Ако бе вярно, че движението „Антигерой" се разраства на Острова на изгубените и че зад него стоят блудните им родители - Джафар, Злата кралица и Круела де Вил, той и приятелите му бяха единствените, които можеха да ги спрат.