Живко Попов - Завръщане, или зад облаците има слънце

Предпочетох да се измъкна от карето. Не, че ми беше неспокойно. А и винаги ми е било приятно да се разхождам. За предпочитане — сам. Разглеждах клоните и опадалите листа, ровех от време на време миналогодишната шума, времето е сухо за гъби, но знае ли човек… На един припек изгоних няколко гущера и се излегнах на скалата. Отпуснах се и затворих очи. Три удара на сърцето вдишване, три пауза, три издишване, пауза… сега четири…

Влизам в една цветна дъга. Така не бях го правил. Прилича на едновременно ребус и на тест на Люшер. Избрах си синьото и вместо да го махна както в теста, го разширих, изпълних с него цялото пространство. В центъра се появи виолетова точка. Разширих и нея, и червената, и оранжевата, и жълтата и се получи дъга в концентрични кръгове, които пулсират в приканващ ритъм. Завъртане и целият се завъртях. Това ме изненада, бавно се опитах да отворя очи и попаднах във… фантастичен зъболекарски кабинет от бъдещето. В главата ми от известно време звучеше настойчиво: "… в креслото за възстановяване. Заповядай в креслото за възстановяване ". Като са ме поканили — седнах и се започна…

Последният оцелял от знаещите началото. И нещо като продължение на вечния еретик. Цял и истински, нищо че, мислите бягат в галоп и кожата се опъва непривично. Повече от 10 века са изминали от последната пълна проверка и дългосрочна прогноза. За това развитие имам лично участие — вина или принос — кой както отсъди. Как ли е първото ми тяло — енергията на капсулата би трябвало все още да поддържа плътта без изменения. С вградените в него акумулатори е мощно колкото атомна централа. Но до него не се стига лесно.

Стоп! Сега е 20 век. Проверката е за 21. Отдавна съм наблюдател, или по-точно почти ме няма. И не играя в колективната игра. „— До всички системи: повишена готовност, проверка и отчет — код: жълто — оранжево — червено. Повтарям: жълто — оранжево — червено!“.

Звезди в очите. Ще се претрепя сам. Двама — един отзад и един на входа. На са местни. Оръжия и нещо като енергийни костюми — става горещо. Ако не беше рефлекса си бях отишъл — креслото е стопено. Е момчета, сега аз съм на ред, автоматичната защита само чака да си помисля за вас. Две безшумни напрягания — и енергията на този отзад е източена. Вторият е успял да излезе от обсега. След него. Ослепителната дъга на фазовия преход не ми оставя право на избор — добавям малко от мен и… никога няма да стигне там за където се беше запътил.

Цицина и страхотна умора, а креслото не работи. Утре ще съм доста по поносимо състояние, само малко да си почина. Тези никак не се шегуваха и какви ли бяха. Разглеждането на остатъците дават малко информация — какви ти момчета, нехуманоидна форма с добра маскировка за местни условия, високо ниво на енергетика, силови екрани — ето защо не е останало нищо от него. Нещо като демон в бутилка. Интересен екземпляр. Някога такива се появяваха от време на време. И представляваха проблем. Заради тях ходехме задължително по трима. Имах много приятели, докато не бях обявен за „персона с не твърде приемливи възгледи“. А на повечето им харесваше да са богове. Запазване на разликата в знанията и възможностите за тях беше първостепенна задача. Децата и внуците се оказаха трета категория. И който не спазва правилата, отказваха му достъп и отиваше в предните охранителни групи. Много от първите бяха убити при ясни и не твърде ясни обстоятелства, други просто ги нямаше, а някои бяха съгласни.

За мен им беше по трудно. От седемте първи координатори останахме само трима, а в корабния мозък са заложени нашите матрици. Изчакаха ме да изляза и сложиха защита на входа на базата, без връзка с основната система за управление на кораба.

И сега резервния ми вариант успя. През колко ли тела е преминала нишката на съществуването ми докато се окажа в близост до станция за възстановяване. Може би заниманията с йога и медитациите в последния живот са помогнали — „всичко е добро, щом свършва добре“.

Така… след малко отпускане и наместване на мислите — проверка на състоянието. Как да проверим кои са дежурни без да се вдига тревога. Каква е официалната позиция към „еретика“? Креслото е работило добре, жалко, че за последен път. Защитата на станцията работи и все има нещо като авариен комплект. Изгоряло кресло — не се знае работило или не е в моя полза. А какви са ги вършили дежурните, щом тук се разхождат приятелчета като тези от преди малко? Пасивен режим — ще видят когато направят проверка. Сега отчета на системата, козметика на помещението. Да проверя централата?