Живко Попов - Завръщане, или зад облаците има слънце

Проверката на квартирата отвън дава отрицателни резултати. Тази дежурни никакви ги няма. Ако до сега не са проверили станцията мога да се успокоя.

Мисля си за базата. Запазването на инкогнито при сегашното ниво на техниката е станало доста сложна задача. Нищо чудно да са я пратили в далечна орбита. Бързото техническо развитие през последните години е различно от линията наложена някога. Нещо е станало.

При един познат поддържам компютър с прилични възможности. Там е почти невероятно да проверяват. Изтърсвам се неканен и сядам да проверя техниката. Странно, че преди не съм виждал толкова елементарни неща. Алгоритмите са написани, но прекалено сложно. Пипвам в програмите тук там и нещата се позаглаждат. Впечатлявам домакина с демонстрацията и на молбата да поровя малко в мрежата — няма как да ми откажат. Жалко, че преди не се не се интересувах от вируси. Това сега ще поправим. Докато разглеждам сайта на НАСА, какво дават руснаците и други за космоса, разни места с НЛО /повечето са пълни откачалки/, разни първични кодове на програми се уверявам, че нещата са тръгнали като по моя поръчка. Децата на нашите деца са преминали детската възраст. Все още са слаби механизмите за контрол над средствата за масово унищожение, но се учат. Ще ги бъде. Присъствието на демоните в станцията ме притеснява. С каква цел са тук? Какво търсят? Има доста следи от присъствието им. Има и следи от други, такива „чудеса“ правехме ние преди много време. Излиза, че позицията ни е претърпяла развитие. Излиза, че съм онзи който избяга, когато беше трудно и сега се е върнал. Почти получавам комплекс за вина. Стана време да си тръгвам вече. Пускам няколко усъвършенствани подобия на познати вируси. Благодаря на домакина и тръгвам успокоен към Нина.

С приближаването ми към входа ме изпълва тревожно усещане. Забавям крачка и минавам на другата страна на улицата. Оглеждам внимателно, завивам зад ъгъла и спирам. Изчаквам три — четири секунди и се връщам обратно. На улицата няма никой. Пердето на прозореца обаче се е разместило. Мозъчната активност е доста по-висока от тази на домакинята. Нищо чудно да са ме засекли вече. Съжалявам, Нина, сбогом. С боговете не знаеш какво те чака.

А сега накъде. Сигурно си имам и опашка. Но не стрелят по мен и се завъртам в центъра. Разглеждам чанти и обувки и особено отраженията по витрините. Едно хубаво момиче с възрастни очи се повтаря твърде често и предизвиква спомени и противоречиви чувства. То бавно се приближава, повдига демонстративно ръце. Показва, че не носи оръжие.

— Здравей А Кан. Трудно те открихме. Искам да сме в един отбор.

Логично. Исках ли да я видя или не? Най-голямата ми любов и най-опасният враг. Интересно какво се е случило, за да идва самата тя?

— Благодаря за вниманието. Появи се доста бързо.

— Можеше и по-рано да дойда, но апаратурата за наблюдение беше в креслото. Много грубо си действал, не ти е в стила.

— Трябва да сте забелязали, че за креслото ми помогнаха. А и без апаратура ме намерихте.

— Идваме по твоя сигнал. Приятелката ти със светещите ръце ни упъти доста точно.

Мария вече напразно се опитва. Практиката е да свалят енергетиката веднага.

— Добре ви работи информационната система. — сигурно прослушват някой редовен от клуба.

— Ако не беше ни упътил вечерта, нямаше да се сетим да те търсим. А имаме нужда от теб при сегашната криза. Благодарим, че се обади.

— Трудно ми е да повярвам нацяло в думите ти. Може би някакви гаранции, повече информация…

— Трудно е. Трудно е да си призная. Аз главния координатор на „божествената група“ се провалих.

Помниш ли първата земна база. Бяхме неразделни. Дишах с теб. И ти изчезна. Нямаше те повече от година. Тогава се роди сина ти. Не му казах за баща му. А и ти ме беше забравил след завръщането си. Причините разбрах след много, много време. Много прилича на теб и в уменията и в нрава. Успя някак си да получи достъп до управлението на кораба и не даде да го използваме. Изпрати го в далечна орбита, така че никой не може да стигне до него. Разказа ми какво е научил и после изчезна, като теб. По-жесток е от теб. Ти премълчаваш истината, той я разказа цялата.

— Криво ми беше, че имаш син, но харесвах това момче. Ако сега имаш син, толкова лесно ли ще го скриеш от баща му?

Разговорът се проточи. Без да бързаме напуснахме оживените улици. По навик проверяваме, всеки за себе си, къщите и ъглите. И недоверчиво докосваме съзнанията си. Аз крия слабостта си, какво ли крие тя?