Мелиса Круз - Завръщане на Острова на изгубените

Иви определено предпочиташе ИнстаКрал пред ЗапЧат - по-долнопробната мрежа, в която се споделяха кадри от не толкова идеалните страни на живота в Аурадон - снимки на играчи от турнирния отбор, които се наливат с тиквен сок например, или срамни кадри на принцеси, целуващи жабоци, при това жабоци, които не се превръщаха в принцове като принц Навийн. Сега тъкмо преглеждаше кралската си стена с новини, когато телефонът се затресе в ръката й, щом поредният трус разлюля земята. Тя случайно кликна върху една снимка. Беше я пуснал Дъг от репетиция с групата и под нея бе написал Почувствай Глупи!

Тя му написа: Ей, усети ли го? Пак друсна... За разлика от Мал, тя бе свикнала с трусовете.

После се върна към профила си и зачете коментарите под своите снимки, за да види дали има нови. В Аурадон комплиментите винаги бяха изобилни и любезни. Ооо, ето, имаше нов коментар под снимка на тях четиримата, застанали пред Злодеида по време на нападението на коронацията. Моментът, в който бяха надвили злата фея със силата на доброто.

Снимката излезе в Аурадон Таймс и беше една от любимите на Иви, затова бе я пуснала в профила си. Имаше нещо вдъхновяващо във вида им - застанали храбро пред огромната муцуна на дракона Злодеида. Гледка, която напомни на Иви, че макар да идваха от Острова на изгубените, бяха точно толкова смели и добри, колкото принцовете и принцесите, с които ходеха на училище, и че в най-мрачния за Аурадон час именно те, четирите злодейски деца, бяха спасили живота на всички.

Тя намери новия коментар и започна да чете нетърпеливо. За нейна изненада той съвсем не беше любезен и беше пуснат от потребител, когото тя не познаваше.

За теб няма място в Аурадон! Върни се там , където трябва да си! Върни се на Острова на изгубените веднага! Преди новата луна да покаже лика си!

Това пишеше.

Ох. Грубо. И странно. Каква беше тази работа с луната?

Все още се взираше в екрана, когато на прага се появи Дъг.

- Какво става? Ще идем ли да хапнем? - попита той.

Изглеждаше очарователно с папийонка и тиранти. Направи същата смешна гримаса като на снимката, която бе пуснал в ИнстаКрал. Дъг не беше принц по произход, но бе принцът на нейното сърце. Беше най-сладкото, мило гадже, за което би могло да си мечтае едно момиче, и танцуваше невероятно.

- Разбира се! - весело каза Иви и прибра телефона си.

Беше притеснена от грубия коментар, но трябваше и да се яде. Иви знаеше, че с пълен стомах ще се почувства много по-добре, а коментара щеше да покаже на Мал по-късно. Тя щеше да знае какво да правят, винаги знаеше как да постъпи.

Като стана дума за Мал, ето че влезе в стаята тъкмо когато Иви и Дъг се готвеха да излязат.

- Иви! Добре, че те хванах. Трябва да ти покажа нещо!

- О, Мал, и аз имам да ти показвам нещо, но тъкмо щяхме да излизаме да вечеряме - каза Иви извинително.

- Не, спешно е - каза Мал и се промуши между нея и Дъг. - По-късно ще ядете.

Зелените й очи проблясваха заплашително - беше ясно, че е много ядосана. Иви

не беше виждала Мал да се държи така, откакто бяха пристигнали в Аурадон, когато тя се въсеше на всичко и всички. Макар че бързаше, Мал потръпна от светлината, нахлуваща през отворения прозорец, и събра плътно розовите завеси, както бе направила и първия ден.

Някои неща не се променяха.

Иви погледна нервно Дъг, който бе вдигнал вежди.

- Ти тръгвай, аз ще дойда по-късно - каза му тя. Някак си беше загубила апетит.

- Какъвто и да е проблемът, мога ли да помогна? - попита той, защото беше точно такъв тип момче.

Мал завъртя очи и сложи ръце на кръста си.

- Извинявай, Дъг, но се налага да говоря с Иви насаме. Не става дума за скъпоценни камъни.

- Както искате. До скоро, Иви - сбогува се Дъг и си тръгна с песен на уста.

- Е, какво става? - попита Иви Мал и седна пред шевната си машина.

Винаги се успокояваше в стресови ситуации, като вършеше нещо с ръцете си. Мал не отговори веднага. Гледаше как Иви внимателно поставя плата под иглата.

- Това роклята за Бала на випускниците ли е? - попита тя. - Хубав цвят.

- Да. Наистина ли ти харесва? - попита Иви, временно разсеяна от комплимента.

Прокара ръка по гладката материя и приглади шевовете. Роклята бе в кралскосиньо, любимия й цвят, с корсаж в тъмночервено - цвета на отровна ябълка.

- Много - каза Мал.

- Твоята е готова, сложих я в гардероба ти. Този път няма толкова къдрички, както пожела. Е, за какво искаше да говорим? - попита Иви.

Мал извади телефона си и обърна към нея екрана, на който бе показала странното съобщение.