Мелиса Круз - Завръщане на Острова на изгубените

Само че в гимназия „Аурадон" библиотеката и изобилието от други източници на информация бяха безплатни и на разположение на всекиго. Карлос често можеше да бъде открит в библиотеката, прехласнат пред подвързаните с кожа томове на какви ли не теми - от „Как да преодолеем скуката, ако живеем сами 16 години", до „Пътеводител на Джина из синята планета: вижте света за три желания". Това място никога нямаше да му омръзне.

Днес обаче беше се сврял в стаята, която делеше с Джей, седнал на удобното си легло, наметнал синия си раиран юрган, и се взираше в екрана на лаптопа си, без да обръща внимание на широкоекранния телевизор и множеството видеоигри. Беше се оказало, че и той като Мал предпочита да работи на тъмно. Карлос бе прекарал в стаята целия следобед, толкова погълнат от проучванията си, че бе пропуснал тренировката по турнир.

Беше любопитен по рождение и когато искаше да разбере как работи нещо, не спираше, докато разкриеше тайната. Например когато поредица земетресения разтърсиха Аурадон през последните няколко седмици, той проучи статистиката и забеляза, че през последния месец е имало повече земетресения, отколкото през цялата изминала година. Все се канеше да го спомене на учителя си по чудесата на света, но още не беше му се открила възможност.

Този път обаче бе не просто любопитен. Беше вбесен. По-рано през деня беше получил доста неприятен имейл. За разлика от повечето деца в училището, той не участваше особено активно в кралските мрежи - на стената му в Грейсбук имаше само един пост и никога не пускаше ЗапЧатове. Предпочиташе удобството на джин-мейла си, където писмата му се организираха като с магия.

Тази сутрин той влезе в пощенската си кутия, за да провери дали новата видеоигра, която бе си поръчал (Короната на дълга) е вече пусната от доставчика, и видя, че има нов имейл от непознат. Съобщението, като повечето анонимни съобщения, беше обидно - призоваваше го да се върне там, откъдето е дошъл, и да бъде на Острова на изгубените преди следващото новолуние. Макар самото послание да беше дразнещо, онова, което го вбеси, бе фактът, че така и не успя да разкрие самоличността на подателя.

Карлос се смяташе за по-умен от средния трол, но досега бе успял само да идентифицира сървъра, през който бе минал имейлът, без да може да хакне защитата му.

- Далматинци - измърмори Карлос, достатъчно ядосан, че да си послужи с любимата ругатня на майка си.

- Извинявай, Пич - добави той, обръщайки се към кучето, което лежеше в скута му.

Пич изскимтя и Карлос го почеса зад ушите. Бързото отсечено чукане по вратата го стресна.

- Влез! - извика той и вдигна глава. В стаята влязоха Мал и Иви с мрачни изражения.

Той вдигна ръка, когато двете стигнаха до бюрото му. От известно време ги чакаше.

- Не ми казвайте. И двете сте получили груби съобщения, които ви призовават да се върнете на Острова на изгубените, нали? Което е и причината да сте тук. Днес получих имейл.

- Как разбра... Няма значение - прекъсна се сама Иви.

Карлос често вървеше крачка пред тях.

- Да, получихме съобщения - каза Мал и издърпа един стол, докато разказваше подробностите на Карлос. - А ти какво откри? Знаеш ли откъде ги пращат?

- Още не - отвърна той, докато пръстите му летяха по клавиатурата.

Доближаваше се до истината, усещаше го. Най-сетне бе преодолял първата

преграда на системата за сигурност. Сега трябваше само да познае паролата. Опита се да пренебрегне присъствието на момичетата, за да се съсредоточи.

- Не е ли странно, че ти си получил имейл, Иви получи коментар под снимка в ИнстаКрал, а аз получих съобщение по телефона? - попита Мал. - Който и да стои зад всичко това, изглежда, ни познава добре.

Карлос кимна.

- Аз почти не ползвам кралски мрежи, ти ползваш само телефона си, а всички знаят, че Иви непрекъснато пуска нови статуси и снимки. Дали са стигнали и до Джей? Той никога не е онлайн и все губи телефона си.

- Сигурна съм, че са намерили начин - каза Мал.

- Ние мислим, че посланието е от родителите ни - каза Иви малко задъхано.

Не това бяха новините, които Карлос искаше да чуе.

- Какво? Защо? - той се размърда нервно, внезапно обладан от страх, че майка му Круела де Вил, с безумната си коса и креслив глас, стои зад него.

Пич изскимтя.

- Спокойно, не са тук, поне още не - каза Мал.

После му разказа как Вълшебното огледало на Иви не е успяло да им покаже злодеите на острова.

- Ако щете, наречете ме параноик, но напоследък наистина имам чувството, че е наблизо. Сякаш ме наблюдава отнякъде. Не мога да се отърва от това чувство -каза той, обхванат от паника, представяйки си как Круела стои на прага на стаята.