Мелиса Круз - Завръщане на Острова на изгубените

- За това - каза тя. - Виж.

Иви прочете съобщението и за миг пребледня като сняг.

- Някой ми е написал същото в инстакралския ми профил.

Тя подаде на Мал своя телефон с грубия коментар. Мал го прочете и се намръщи.

- Кой, мислиш, го е написал? - попита Иви и почувства как настръхва. Това трябваше да спре. Настръхналата кожа беше толкова отблъскваща. - Проверих моя, но потребителят е анонимен, а профилът е скрит.

- Нямам представа - каза Мал и прехапа устни.

- А, между другото, защо говори за луната? - попита Иви.

- Не знам. Първо си помислих, че целта на съобщенията е да ни обидят. Но щом луната се споменава и в моето, и в твоето, започвам да се чудя да не би да има нещо повече. Може би някой наистина иска да се върнем преди определен ден?

Иви отново прочете съобщението в телефона на Мал.

- На твоето пише, че е от М.

- Да, видях - рече Мал. - А майка ми броеше дните според лунните фази, не според датите. Злодейски навик.

Иви скръсти ръце. В техния свят имаше само едно М, което бе от значение.

- Не може да е от нея. Имам предвид, че в момента е гущер. Гущерите не могат да пишат! Как е възможно тя да е М?

- Не знам. Може да не е тя - каза с надежда Мал.

- Ами ако е тя? - прошепна Иви.

- Пък и кой друг би настоявал толкова да се върнем на Острова на изгубените? -попита Мал. - Трябва да е от...

- Родителите ни? - изписка Иви. - Наистина ли мислиш така?

- Има само един начин да разберем. Вълшебното огледало още е в теб, нали? Хайде да го накараме да ни покаже къде са родителите ни. Ако майка ми е намерила начин да излиза от затвора си и да си връща човешкия вид, може да я хванем, докато го прави.

Иви извади парчето от Вълшебното огледало, което майка й й беше дала преди заминаването за Аурадон.

- Покажи ми Злодеида! - нареди тя.

Сивите облаци, изпълнили повърхността на огледалото, се разсеяха и показаха гущер, дремещ под стъклен похлупак. Мал и Иви въздъхнаха дълбоко от облекчение.

- Ами твоята майка? - предложи Мал. - За всеки случай?

Иви кимна.

- Покажи ми Злата кралица!

Само че вместо да покаже Злата кралица, доволно оформяща веждите си или полагаща коректор върху брадавицата на бузата си, огледалото остана покрито с облаци. Иви пробва отново.

- Вълшебно огледалце в ръката ми, покажи ми майка ми, заповядвам ти!

Облаците, носещи се по повърхността на огледалото, не помръднаха. Иви го разклати и дори се тупна с него по гърдите за всеки случай.

- Това не ми харесва - каза тя. - Скапало се е. Това никога не се е случвало досега.

Когато пробваха отново, огледалото отказа да им покаже и Круела де Вил, и Джафар. Остана си все така сиво и забулено в облаци.

- Ами ако поискаме да ни покаже замъка на Злата кралица, Адското имение и вехтошарския магазин? - предложи Мал. - Може това да подейства.

Иви го направи и този път огледалото им съдейства, но в нито една от къщите не видяха и следа от злодеите. Замъкът беше празен, Адското имение бе пусто, а в магазина не се виждаше жива душа.

- Това е странно - каза Иви. - Те не обичат да пътуват.

В гърдите й започна да се надига неприятно предчувствие.

Мал обаче не беше готова да се откаже.

- Питай го пак - настоя тя.

Иви се опита, но каквото и да правеше, огледалото оставаше мътно.

- Да не би да е счупено? - почуди се с надежда.

- Не, нали преди малко си работеше - отбеляза Мал. - Нещо друго става, нещо, което може да е свързано със съобщенията, които получихме.

Иви се втренчи в Мал.

- За едно и също нещо ли мислим?

- Че Круела, Джафар и Злата кралица пак правят старите си номера на Острова на изгубените и че Злодеида също е намесена? Определено - каза Мал.

Иви откри, че за момент не може да диша. Радваше се, че не е яла нищо, иначе щеше да повърне.

- Не знаем кой ни е изпратил съобщенията, но ето какво знаем - започна Мал и изпъна рамене.

Вече не изглеждаше изплашена и Иви се успокои от смелостта на приятелката си - тя успя да върне и част от нейната смелост.

- Злодеите няма да се успокоят, преди да си отмъстят на Аурадон... - рече Мал.

- И е възможно да се крият, за да задействат плана си - довърши Иви.

- Иви, трябва да действаме бързо - рече Мал.

- Готова съм.

- Да вървим да открием Карлос и Джей.

В „Дракон Хол" училищната политика забраняваше достъпа на учениците до библиотеката, наречена Атенеум на злото. Карлос де Вил обаче не беше като останалите ученици. Повечето четива, които успя да открие там, се състояха от миналогодишни седмични издания на телевизионната програма със сериали, които не беше и чувал, и стари броеве на списание „Каляски и кочияши". Истинското знание се събираше като злато, грабеше се като съкровище и да стигнеш до него бе истинско изпитание.