Ишбел Бий - Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат

– Същият цвят коса като моята – казва ми той. – В Перу постоянно ми пипаха косата. Мислеха, че съм дявол; сигурен съм, че вас биха ви държали като някакъв домашен любимец.

До господин Хазърд седят София и Клариса, които са еднояйчни близначки. Птичи лица с бледа коса. Госпожа Пигуитъл обяснява, че могат взаимно да си четат мислите, както и да разкриват мислите на други хора.

И най-накрая – един причудлив господин с ярколимонена на цвят коса, която стърчи все едно го е ударил ток. И е облечен в бял костюм с бродирани червени сърца.

– Вярвате ли в живота след смъртта, господин Хазърд? – пита Голиат.

Господин Хазърд отговаря притеснено:

– Е, тези работи са за забавление, нали така? Иначе са просто един куп глупости. Честно казано, когато умра, се надявам това да е краят. Никак не ми се иска да се размотавам и да плаша някого, да блъскам по вратите, да издавам разни звуци нощем и да подлъгвам глупците!

– Някога виждали ли сте призрак? – питам го.

– Не, момиченце, не съм. – Вторачва се в мен. – Но през живота си съм ставал свидетел на някои ужасни неща. Като мюзикъл! Изкара ми ангелите това нещо!

Близначките се вглеждат в мен с любознателните си очи, тънка усмивка се разтегля по устните им като черта в пясъка, нарисувана с клечка.

– Здравейте – казвам.

– Здравей – отговарят заедно.

Господин Хазърд размахва пръст пред Голиат:

– Казвам ви, всеки, който изведнъж се разпява без никаква подобаваща причина, трябва да бъде разстрелян!

– Това е малко строго, Руфъс – изчуруликва госпожа Пигуитъл.

– Казвам ви, че не е достатъчно строго. Бих ги бичувал, преди да ги застрелям!

Гледам господина с яркожълтата коса. Има мастиленочерни очи.

– Казвам се Джон Лъвхарт 17 17 Джон Сърцелист, от love heart / bleeding heart (род Lamprocapnos), букв. любовно сърце; известно още като дамско сърце. – казва той.

– Приятно ми е да се запознаем, господин Лъвхарт. Аз се казвам Мирър, а това е Голиат, моят пазител.

– Приятно ми е – отговаря той.

Господин Хазърд се включва:

– Лъвхарт. Какво е мнението ви за мюзикълите?

– Смятам, че идеята ви за бичуването е отлична.

– Браво! Радвам се, че има и други разумни хора тук.

– Вие спиритуалист ли сте? – пита Голиат.

Господин Лъвхарт отговаря:

– Не, ни най-малко, но работодателят ми се интересува от такива неща. Или по-скоро се интересува от хора с особен талант.

– А кой е работодателят ви, ако може да попитам?

– Един човек, с когото съм сигурен, че скоро ще се срещнете.

Близначките казват в хор:

– Той е много лош човек, много лош човек.

Господин Лъвхарт изведнъж приковава поглед в мен.

– А вие що за създание сте, млада госпожице?

Близначките отговарят:

– Смята, че си много интересна.

– Не ви разбирам – казвам аз.

Изглежда като излязъл от приказка. Някакъв принц. Но му се е случило нещо, нещо лошо.

Сервират пикантна доматена супа и хляб с масло. Седя срещу каменоликите близначки, които сърбат супите си с деликатни котешки близвания. Господин Хазърд посочва едно шаманско наметало с пера и звънци, окачено на стената до един кожен барабан с нарисувана червена змия. Красиви неща. Мисля, че е тъжно така да висят на стената. Господин Хазърд, който се старае да впечатли младите дами, дрънка пространно за скорошното си пътуване из Северна и Южна Америка и за разнообразието от отрови, използвани върху стрелите с цел да парализират враговете.

Очите му неприкрито се отклоняват към двете момичета, които са едва на възраст за женене.

– Каква двойка са тези – мърмори тихо той.

Флорънс Пигуитъл насочва вниманието си към Голиат.

– Прочетох писмото ви с голям интерес, господин Хъни-Флауър. И ще се постарая да помогна на повереничката ви с каквото мога. Светът на духовете може да има послание за нея.

Голиат кимва с признателност.

Близначките изчуруликват заедно:

– О, господин Хазърд, не можете да решите коя от нас ви харесва повече.

Господин Хазърд се усмихва леко притеснено и продължава да обяснява за срещата си с една лечителка, която редовно пиела кръв и се опитала да го изяде.

– Руфъс, моля ти се, ще ми се отяде доматената супа заради теб! – изцъква госпожа Пигуитъл.

– Извинявам се, но смятам, че трябва да довърша разказа. Измъкнах се от ръцете на онази жена, като използвах човешкия крак, който беше препарирала, като оръжие.

– Божичко, Руфъс! – ахва домакинята.

Вечерята е печена патица, картофи, зеле и червено цвекло. Облизвам особено вкусната патешка мазнина от пръстите си. По време на основното ястие домакинята ни разказва истории за духове, докато ние излапваме патицата. В тази къща са били виждани цели три призрака. Прунела 18 18 Пришница (род Prunella). Пигуитъл – милата майчица на госпожа Пигуитъл, котарака и Господин Фъдж 19 19 Карамелко, от Fudge – вид бонбони лакта. и един кисел слуга, който бил паднал от покрива.