Ишбел Бий - Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат

Роуз, която все заспиваше.

Вайолет, която сънуваше, че никога няма да се събуди. Нети, която беше възпълна.

Клариса, която беше просто отражение на сестра си София.

София, която беше просто отражение на сестра си Клариса.

Флорънс, която беше агорафоб.

Маги, която всъщност беше котка.

Фоксглав 20 20 Напръстник, от foxglove (род Digitalis); букв. Лисича ръкавица. , която носеше маска, защото нямаше лице.

Лили 21 21 Лилия, от lilly. , която се страхуваше от храна.

Бел, която беше невидима.

Роузбъд 22 22 Розова пъпка, от rosebud. , която отравяше хората.

Мирър, която ядеше демони.

Една красива есенна вечер, когато всичките звезди в небесата примигваха като перли, един гарван със звънка камбанка на врата пристигна с покана за всички тях за един великолепен бал.

Дванайсетте принцеси били пуснати от омагьосаната кула и закарани на бала с черни карети с огромни коне, които отвели всичките в Подземния свят, където чакал кралят на мъртвите.

Кралят се казвал господин Фингърс 23 23 Пръсти, от fingers, вероятно растението дяволски пръсти (Clathrus archeri). и седял на трон от антични часовници, които биел на всеки четвърт час. Дворецът му бил украсен с тапети от крила на нощни пеперуди и фенери на светулки. Когато принцесите пристигнали, били посрещнати от много принцове на Подземния свят, които ги хванали за ръка и ги отвели. Кралят избрал принцеса Миртъл за съпруга и я сложил на коляното си, на трона си от часовници.

Тя толкова се уплашила, че изгубила гласа си и когато отворела уста, оттам излитали само нощни пеперуди.

От всичките принцове най-красивият бил принц Лъвхарт. Той си избрал принцеса Мирър.

Казвам се Мирър и танцувам с господин Лъвхарт в Подземния свят. Не знам какво се е случило с другите принцеси. Виждам Миртъл, която седи на коляното на краля на мъртвите. Но къде са останалите? Господин Лъвхарт ме върти в кръг. Питам го:

– Къде са останалите принцеси?

Той отговаря:

– Братята ми са ги отвели надълбоко в Подземния свят.

– Какво ще стане с тях? – питам.

– Опасявам се, че всичките ще бъдат излапани. Тъй като няма какво толкова да правим с тях, освен да ги изядем.

– Ами Миртъл? – поглеждам към нея; тя е застинала като кукла.

– Кралят на мъртвите ще я превърне в часовник. Ще бъде изгубена във времето.

– Ами аз?

– Още не съм решил.

Танцуваме в голямата зала; танцуваме в спирали, докато нощните пеперуди пърхат с криле около лицата ни. Нежна пухкава целувка от криле. Господин Лъвхарт е облечен в червено с бродирани сърца на жилетката. Косата му е с цвят на лимони. Толкова светла. Очите му – черни като мастило на октопод. Мисля си: „Той е проклет принц и няма да се измъкна оттук“.

Танцуваме ли, танцуваме. Краката започват да ме болят.

Чува се блъскане по големите врати на залата. И пристига друг крал. Голиат Хъни-Флауър.

– Аз съм кралят на звездите и дойдох за Миртъл и Мирър.

Отваря големите си ръце и за двете ни.

Кралят на мъртвите не иска да пусне Миртъл. Моят проклет принц ме държи здраво и се смее.

Кралят на звездите казва:

– Пуснете ги или ще срутя кралството ви с голи ръце.

– Не – казва кралят на мъртвите и часовниците възпитано отбелязват час и четвърт. Не мисля, че някой от нас ще се измъкне.

Казвам се Джон Лъвхарт и не съм се родил проклет.

Когато бях дете, един демон ме отмъкна от дома ми. Отмъкна ме в кралството на мъртвите. Когато се върнах на земята, не можех да гледам огледала, защото очите ми бяха черни. Цветът на мъртвите неща.

Спомням си къщата ни. Беше като излязла от приказка. Вълшебно кралство, с крал и кралица, а аз бях малкият принц. Спомням си, че през зимата снегът покриваше къщата като с диаманти – лъщяща, свръхестествена светлина. Помня, че си мислех какъв късмет имам.

На седмия ми рожден ден баща ми се върна от Париж с телескоп и карта, показваща звездите в галактиката. Спомням си онова време толкова ясно, защото той много рядко си беше у дома. Седя с мен на балкона, пръстът му – стрелка, насочена към небето, назоваваща всяка звезда.

– Джон, помни звездите. Те са постоянни, докато всичко останало се разпада. Там се съдържат душите на хората.

Когато умра, ще бъда там горе и вечно ще те гледам, завинаги с теб.