Ишбел Бий - Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат

– Гладна съм – казвам, а Голиат се ухилва, вади сандвичи с наденички от чантата си и ми подава един. Впивам зъби в месото като вампир в човешки врат – разкошно!

Седим на пейката, чувам крякането на чайките и надушвам сол и пушена риба. Ноздрите ми всмукват всичко. Миризмите тук много ми харесват. Голиат ми казва, че ще посетим една дама на име госпожа Флорънс Пигуитъл. Казва, че госпожа Пигуитъл е медиум и изпълнява сеанси.

Надява се, че тя ще може да ми помогне. Казва, че тя е един вид знаменитост и дори се била свързала с лорд Байрон и Наполеон, а един от гостите и миналата година бил Артър Конан Дойл, който похвалил свръхестествените и дарби. Изглежда тъжен, докато ми говори тези неща; не иска да ме разочарова.

Гушвам го силно.

– Ти си най-смелият човек на света, Голиат Хъни-Флауър, и те обичам.

И усмивката му е огромна.

Отправяме се по улиците на Уитби, покрай магазина за пушена риба, чиито обитатели висят с главата надолу; мъртвите очи ни проследяват. Рибите ми напомнят за капитан Макеръл и котарака му и си ги представям двамата в малката им лодка как изследват световните океани, как търсят русалки. Подминаваме сладкарница с млечни пайове и карамелени охлювчета. Ръстът на Голиат и тъмната му кожа привличат вниманието от местните, а една старица обърква сребърния му бастун с тризъбец и го обявява за бог Нептун, дошъл от морето. Когато стигаме плажа, сядаме на една голяма скала и храним чайките с късчета сладкиш от джобовете на Голиат.

Слънцето се снишава и потъваме в звездна светлина по дългия над километър път до имението „Пигуитъл“. Държа голямата ръка на Голиат. Докато е бил в Скотланд Ярд, е спечелил много медали за смелост. Спасил едно момченце от пожар, като откъртил една врата и част от стената, за да го достигне. Когато го изнесъл, брадата му била опърлена и черна, а ръцете – обгорени. Още носят онези белези от огъня, черти, гравирани в него като творба на художник; обичам тези черти.

Той намерил мъртвите ми сестри под леглото и каза, че това разбило сърцето му. Представям си как ги носи на ръце като египетски принцеси и ги покрива с лунни цветя и маргаритки. На сигурно в ръцете му. Каза ми, че когато арестувал дядо ми, замалко да му извие врата с тези огромни ръце – толкова бил изпълнен с гняв и скръб, че другите полицаи трябвало да го удържат.

Иска ми се да беше го направил. Иска ми се да беше го направил.

Покрай пътеката до имението „Пигуитъл“ е пълно с малки жълти цветя и едни особени плевели, които се поклащат на вятъра като коса. Виждаме две карети, които минават покрай нас през портите – идват гости за вечерята и сеанса. Първата карета я теглят два огромни кафяви коня и тя вози шепа гости, които се смеят и бърборят сладкодумно. Втората карета след нея е по-малка и нея я теглят два красиви черни коня, чиито гриви и опашки са украсени с лилави пера. Голиат гледа внимателно, докато тя минава покрай нас. И двамата усещаме нещо особено около госта вътре. На прозореца е отпусната ръка с бяла ръкавица.

Продължаваме по пътеката. Къщата е впечатляваща, а отвън висят множество червени фенери, съдържащи малки пламъчета, които танцуват като дяволчета. Голиат почуква на входната врата и един възрастен иконом отваря и ни оглежда с интерес.

– Голиат Хъни-Флауър и госпожица Мирър.

Къщата е пълна с екзотика и чудатости: персийски килими, тъмни, страшни рисунки на причудливи и прекрасни предци, грамаден каменен индийски слон, ръка на Фатима, инкрустирана със злато и окачена на стената, дървена шаманска маска с нарисувани бели зъби и червени устни и с коса от черни змии. Прекрасни, чудновати неща.

Икономът ни въвежда в трапезарията, където камината бумти, а гостите вече са седнали и разговарят. На главното място седи госпожа Пигуитъл, известният медиум спиритуалист. Напомня ми на дундестите деца в приказките, които вещицата угоява с бонбони и после пъхва в печката. Тя става от стола си и се приближава; забелязвам, че е по пантофи, а на върха им се поклаща по една перла.

– Добре дошли, господин Хъни-Флауър и госпожице Мирър. – Призрачносини очи; малките и пухкави ръце стисват моята. – Много се радвам, че ви виждам. Запознайте се с останалите гости. Сеансът ще започне след вечеря.

Има две празни места. Сядаме и масата вече е пълна. Около нея са седнали още четирима гости, които госпожа Пигуитъл ни представя. Първи е един господин с бухнала червена коса – изследовател, който наскоро се е върнал от Южна Африка и сега седи до домакинята. Казва се Руфъс Хазърд 16 16 Руфъс Риск, от hazard – риск, опасност. . Има медицинско образование и изключителен интерес към необичайни ботанически екземпляри и тяхната употреба в отрови и лекове. Разкрива жълтеникавите си зъби под рошав червен мустак.