Ишбел Бий - Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат

– Като стана дума за небиблейско и неестествено, още ли печеш, лельо? Помня, че сладкишът с орехи и кафе беше трепач.

Известно време не казва нищо.

– Толкова малко разбираш, Джон. Казах на баща ти, че очевидно имаш недоразвит мозък, склонен към възбуда и въображение. Винаги си бил един малък лъжец.

– Защо го направи, лельо?

– Какво по-точно, гадинке малка?

– Защо отрови мама? Просто искам да разбера, преди да си тръгна, защото повече може и да не се видим.

– Как смееш! Аз единствена прекратих мъките и. Трябваше да бъде приспана в ръцете на Бог.

– А колко други си приспала?

– Десетки – казва тихо. – Включително покойния ми съпруг, децата и кучето ми.

– Много ми липсваше, лельо! – виквам щастливо и вадя от жилетката си дълга, сребърна сабя. Гласът ми вече снижен като молитва: – Толкова неща имаме да си разказваме.

Накълцвам я на парчета. Касапница в зимната градина. След това си тръгвам и си свирукам.

Денят е малко по-светъл. Цветята цъфтят с мъничко повече цвят.

Ако ме погледнете, виждате момченце. Ако се вгледате, ще видите как вселената плава в очите ми. Поглед на хирург, усмивка на ножична акула 28 28 Edestus giganteus, изчезнал вид акула с челюсти като ножица. . Аз съм Смърт. Аз съм големият събирач. Аз съм зад всяка затворена врата.

Днес ходя по улиците на Лондон. Джентълмените с цилиндрите и елегантните усмивки се разхождат покрай мен.

черни циреи

рак

мускулен спазъм

холера

сифилис

инфаркт

отрова

бесило

Изписано е на лицата им. С букви дебели и мастилени, отпечатани на черепите им. Изписано в навивки от време. Съдбите ви са дразнещ сърбеж – винаги искате да знаете как ще свърши. Почешете и вижте. Лондон, столица на отровена вода, прокиснало мляко, рибешка смрад и лайна. Кръв пламти и капе по бедрата и. Лондон – захапката на бясно куче, целувката на вещица. Лондон: ядеш сурова плът, дисектираш и подреждаш черепи. Майка – познавам те отпреди. Виждал съм лицето ти.

Имам среща с владетеля на Подземния свят. Ще се срещнем в една чайна на улица „Дъмпи“ 29 29 Бунищна, от dumpy – мръсно, с боклуци. . Той ме чака, седи до прозореца на извитата, криволичеща пътека.

Тук долу мирише на мъртви кучета и сварена плът. Обезобразени човешки същества, с усмивки от кол и въже, с крака и ципи ме гледат от стените – сгушени, гладни, овчожълти очи.

Жилетка на калинки, тъмни очила. Странно човече. Никога не съм го харесвал. Напомня ми на аутопсия: разни неща са били махнати, разни неща липсват.

Кимва ми, докато сядам, и сипва от парещия чай в сини порцеланови чашки.

– Та защо искаше да ме видиш? – наднича над очилата си и сърба от чая си. – В момента съм малко зает.

– Поръча ли торта?

– Не – отговаря малко подразнен.

Срещам погледа на младата сервитьорка; коса с цвят на печени кестени, влажни очи, любовни писма в джоба и, пропити с лауданум.

внезапна сърдечна недостатъчност

– Имате ли шоколадова торта?

– Да, господине. Току-що направена. С бита сметана по средата.

– Едно много голямо парче, моля.

Господин Фингърс ме гледа втренчено.

– Ами… чакам си отговора.

– Тук съм, за да ти дам малък приятелски съвет.

– А, така ли? – и се засмива звучно.

– Да. Пак си играеш с вещици.

– Не знам за какво говориш.

– Калинковото момиче. Ще я оставиш на мира. Изглежда изненадан. Тортата ми пристига.

– Благодаря – казвам и лапвам голяма хапка.

– Защо се интересуваш от това момиче? Какво ти влиза в работата?

– Тортата е отлична, а шоколадът ме прави щастлив. Господин Фингърс удря с юмрук по масата:

– Отговори ми!

– Винаги си бил по детски избухлив. Това е един от недостатъците ти.

– Как смееш. Аз съм владетелят на Подземния свят! Изправям се. Вдигам пръст към тавана, сякаш соча рая.

Всички в чайната падат мъртви. Падат като мухи.

Туп

туп

туп

Той млъква.

Сядам обратно и продължавам да си ям тортата.

– Само се перчиш. Защо не може да я имам? – пита раздразнен.

– Ще наруши естествения баланс на този свят. Няма да ти се разреши да увеличиш силата си. Няма да позволя такъв хаос.

– Все ми разваляш забавата – изръмжава той.

– Защо не си вземеш торта?

– Майната ти.

– Ако пак ми отговориш така,

ЩЕ

ТЕ

ПОГУБЯ.