Робърт Джордан - Конан Великолепния

— Помощ!

— Убиец!

— Пожар!

На няколко пъти, когато чуеше тропота на тичащите по посока на писъците стражи, които също крещяха, младият кимериец трябваше да се шмугва в странични стаи. Накрая започна да се пита колко ли хора има Самарайдис. Суматохата обхвана цялата къща.

Най-после се озова във входната зала. Трите страни на помещението излизаха на балкони с балюстради в цвят на опушен топаз под украсен с алабастрови арабески сводест таван. От балкона на втория етаж се спускаше широко вито стълбище от черен мрамор към мозаечната настилка на залата, изобразяваща карта на света, както го познаваха заморийците — всеки народ беше представен от скъпоценностите, с които търгуваше.

Конан изобщо не обърна внимание на заобикалящия го разкош, очите му бяха приковани в обкованата с желязо врата към улицата. Беше залостена с греда, чиято тежест би затруднила дори трима яки мъже, подсилена с железни вериги, заключени с масивни катинари.

— Всемогъщи Кром! — изръмжа той. — Укрепено като крепост!

Веднъж, два пъти, три пъти… Мечът му се стоварваше върху катинара и Конан напрегнато броеше нащърбванията по острието. Катинарът се разби и Конан бързо издърпа веригата през желязната халка, придържаща я към гредата. Когато се обърна към следващата дебела два пръста верига, стрела от арбалет се заби в гредата — точно там, където се намираше допреди миг. Той се хвърли на пода и са заоглежда откъде ще дойде следващият изстрел.

Тогава видя противника си. На стълбището стоеше мъж с огромно шкембе, което висеше отпуснато сякаш някога е бил два пъти по-дебел. Права оредяла коса ограждаше подпухналото му лице. Беше облечен в безформена нощница от тъмносиня коприна. Самарайдис. С единия си крак търговецът на скъпоценности беше запънал голям арбалет и усилено навиваше ръчките за опъване на тетивата, за да го зареди отново, а от ъгъла на устата му се стичаше слюнка.

Конан бързо прецени, че има още време, докато Самарайдис зареди арбалета с нова стрела, и се изправи. Замахна с меча и ужасният удар, при който изскочиха искри, запрати втория катинар на пода. Кимериецът пъхна меча в ножницата, измъкна веригата и сграбчи масивната греда.

— Стража! — нададе вик Самарайдис. — При мен! Стража!

Конан се напъна да отмести огромната греда. Мускулите му се издуха като въжета. Повдигна я на косъм. Пот се стичаше от челото му. После я повдигна един пръст. Сетне цяла педя. Гредата се измъкна, след това тя падна от поддържащите я скоби.

Превит под тежестта на гредата, Конан се олюля и отстъпи три крачки, за да може да я обърне и отмести. После я пусна. От удара подът се разтърси, а мозаечните плочи се разбиха с трясък.

— Стража! — изкряка Самарайдис. Отговори му приближаващ тропот от тичащи крака.

Конан се спусна към тежката, обкована с желязо врата, отвори я и я затръшна след себе си. Докато изскачаше навън, втора стрела префуча край главата му и издълба бразда в мрамора на колонадата. Чу зад гърба си врявата от втурналите се във входната зала стражи, които, питаха Самарайдис какво да правят, а той несвързано им отговаряше. Конан дори не се огледа. Обхванат от гняв срещу младата крадла с присмехулен език, той побягна напред, докато нощта на Шадизар не го погълна.

Лабиринтът от тесни, вонящи на смет и отчаяние улички в тази част на Шадизар беше известен като Пустинята. Тук развратът, който в другите квартали на града оставаше скрит зад затворените врати, се вършеше явно и за пари. Облечените в дрипи обитатели на Пустинята живееха ден за ден, сякаш всеки миг ще умрат, както ѝ често ставаше. Мъже и жени се хранеха с отпадъци, бяха хищници или плячка. Тези, които се считаха за хищници, с изненада откриваха, често твърде късно, че са станали плячка, а други от жертви се превръщаха в хищници.

Кръчмата на Абулетис беше една от най-добрите в Пустинята, ако изобщо можеше да се говори за добра кръчма там. Няколко разбойника и неколцина джебчии бяха нейни постоянни клиенти. Крадците от гробищата не бяха желани не заради начина, по който печелеха парите си, а защото смърдяха отвратително. Колкото до останалите, всеки, който имаше пари да си плати пиенето, беше добре дошъл.

Когато Конан отвори вратата на кръчмата, зловонията от улицата моментално се смесиха с миризмата на полузапечено месо и кисело вино. Двамата музиканти в големия общ салон, които свиреха на цитри за една гола танцьорка, безуспешно се бореха с обичайната за кръчмата врява. Мустакат фалшификатор на монети от Немедия опипваше на бара една проститутка с невероятна, убийствено червена перука, която се кикотеше. Лентите от зелена коприна, с които беше облечена, не скриваха почти нищо от предизвикателните ѝ закръглени гърди и бедра. Въздебел офирийски сводник, по чийто ръце блестяха пръстени със скъпоценни камъни, седеше на маса в ъгъла и веселеше компанията си. Между онези, които се смееха на шегите му, бяха и трима мургави иранистанци, които се препитаваха с отвличане на хора. Надяваха се да им възложи нещичко по тяхната специалност. Две тъмнооки проститутки-близначки се разхождаха между масите и се предлагаха, а нанизите от монети върху гърдите им подрънкваха при всяко полюшване на бедрата им.