Робърт Джордан - Конан Великолепния

— Градската стража отсече главата на Джамал може би преди десет години. Братята му прибраха момичето. Геян и Хафид: те бяха крадци. От години не съм чувал нищо за тях. Предполагам, че вече не са сред живите. Накрая старостта ще отнесе всички ни. Да, сетих се, името ѝ беше Тамира.

Прикованият в Абулетис безизразен поглед на мускулестия младеж принуди дебелия кръчмар да замълчи.

— Аз те питам за момиче на име Лиана, а ти ми разказваш истории за някаква Тамира. И за целия ѝ прокълнат от Митра род. Няма ли да ми разкажеш нещо и за нейната майка? За нейния дядо? Може би няма да сбъркам, ако напъхам краката ти в огнището?

Абулетис изплашено го погледна. Този млад мъж със странно сини очи беше известен в пустинята с буйния си нрав и с непредвидимите си реакции. Кръчмарят разпери ръце.

— Колко му е да си измисля някакво име? Не ти ли казах? Джамал и брат му носеха точно такива черни дрехи, за които спомена. Твърдяха, че в тъмното с тях са почти невидими. Черни бяха всичките им инструменти: въжета от черна коприна и не знам още какво. Да, Тамира ще е твоята крадла, независимо под какво име ти се е представила.

Черни въжета , отбеляза наум Конан, но потисна усмивката си. Въпреки младостта си от много години беше крадец и знаеше, че трябва да проявява благоразумие.

— Може би — някак неопределено каза той.

— Може би — повтори след него недоволен кръчмарят. — Тя е, помни ми думата. Сега сме квит, кимериецо.

На три големи глътки Конан допи виното си и удари празната халба на бара.

— Ако наистина тя е жената, която търся. Въпросът сега е къде да я намеря, за да проверя.

Абулетис вдигна нагоре пълните си ръце ѝ избухна:

— Да не би да си мислиш, че съм по дирите на всички жени в Пустинята? Та аз не мога да следя дори проститутките в собствената си кръчма.

Конан не обърна внимание на озъбването на кръчмаря. Тамира и Лиана — беше сигурен — са една и съща жена! Очевидно късметът му проработи, а бе очаквал, че ще минат дни, докато попадне на следа. Обитателите на Пустинята също като дивите зверове оставяха много малко следи. Да разкрие толкова много неща за това кратко време сигурно беше поличба. Вече не се съмняваше, че още утре сутринта, щом излезе от кръчмата, ще я срещне на улицата. Тогава ще видим кой кого ще направи смешен!

В този момент очите му попаднаха на Семирамис, седнала на една маса с трима котиански контрабандисти. Единият, със завити като рога мустаци и големи позлатени халки на ушите, ѝ говореше настойчиво нещо, докато ръката му мачкаше голото ѝ бедро. Сякаш да потвърди неочаквано взето решение, Конан кимна с глава и се отправи към масата на четиримата.

Котианците вдигнаха глави, а Семирамис се намръщи.

— Конан — започна тя, протегна ръка и предпазливо го докосна.

Но едрият кимериец сграбчи китката ѝ, изви я зад гърба ѝ и преди някой да успее да мръдне, вдигна Семирамис на рамото си. Котианците гневно скочиха на крака, събориха столовете и се хванаха за сабите си.

— Ти, северен мечок! — изпищя Семирамис и бясно се замята, за да се освободи. Юмруците ѝ барабаняха по гърба му без никакъв ефект. — Пусни ме, презряно камилско изчадие! Дано Митра те ослепи, Конан!

Монологът ѝ продължи с нарастваща сила и Конан развеселен се поспря да послуша. Котианците стояха с наполовина извадени саби и се чудеха какво да правят, сащисани от пълното пренебрежение, към тях. Миг по-късно Конан се обърна към тримата с озарено от приятна усмивка лице. Това изглежда ги смути още повече.

— Сестра ми — каза той спокойно. — Трябва да обсъдим някои семейни въпроси.

— Дано Ерлик жив те одере и те остави да се изсушиш на слънце! — излая борещата се жена. — Деркето 4 4 Или Дертетис — сирийска богиня на любовта и плодородието — Б.ред. да ти изсуши семето!

Конан спокойно посрещна погледите на мъжете, а те се разтрепериха, защото въпреки усмивката очите му оставаха ледени. Котианците измериха ширината на раменете му, прецениха, че при един бой жената изобщо няма да му пречи и всеки в ума си тайно взе решение.

— Не мога да се меся в работите между брат и сестра — промърмори онзи с халките на ушите и отмести поглед от очите на Конан. Изведнъж и тримата се заеха да изправят изпопадалите столове.

Когато Конан заизкачва разклатените стълби към втория етаж, виковете на Семирамис набраха нова сила. Той я шляпна с отворена длан по задника.

— Твоята прекрасна поетична реч ме кара да вярвам, че ме обичаш — каза Конан, — но от сладкия ти глас може да оглушее дори вол. Престани.