Брандън Сандърсън - Оковите на скръбта

Доста дълъг списък излезе! Всички тези хора са чудесни и мисля, че ако сравните ранните ми книги с по-новите, ще установите, че помощта им е била незаменима — не само за отстраняването на досадните ми печатни грешки, но и за по-стройното представяне на повествованието. Но в крайна сметка бих искал да благодаря сърдечно и на читателите, задето останахте до мен през тези десет години, и задето склонихте да прегърнете всички странни идеи, които реших да включа в книгите. „Мъглороден“ не е изминал и половината от пътя на еволюцията, която съм замислил за сагата. Нямам търпение да видите какво следва — и тази книга е точката, от която тези неща най-после започват да се разкриват.

Приятно четене!

— Телсин! — изсъска Уаксилий и се измъкна от колибата за тренировки.

Телсин хвърли поглед през рамо, трепна и се приведе още по-надолу. Беше на шестнайсет години — с една година по-възрастна от брат си Уаксилий. Дълга, тъмна коса обрамчваше лицето ѝ с мъничък нос и строго свити устни, а по предната част на традиционната ѝ териска роба се редуваха разноцветни V-образни форми. Одеждите ѝ прилягаха по начин, по който някак си никога не прилягаха на самия Уакс. На Телсин придаваха елегантна осанка. На Уаксилий, обаче, оставяха чувството, че е надянал чувал.

— Махай се, Асинтю — каза тя, без да спира да се промъква сантиметър по сантиметър покрай стената на колибата.

— Ще пропуснеш вечерната сказка.

— Няма да забележат, че ме няма. Никога не проверяват.

Вътре в колибата, майстор Телингдуор продължаваше да каканиже монотонно за подобаващите черти на териския характер. Подчинение, кротост и онова, което наричаха „почтителна гордост“. Говореше на по-младите ученици; по-възрастните, като Уаксилий и сестра му, в момента трябваше да медитират.

Телсин се стрелна тихомълком встрани от колибата през залесения район на Елъндел, който наричаха просто „Селото“. Уаксилий се поколеба за миг, разтревожен, след което забърза след сестра си.

— Ще си навлечеш неприятности — каза ѝ, след като я настигна, и продължи по петите ѝ, докато тя заобикаляше дънера на един огромен дъб. — Ще навлечеш и на мен неприятности.

— Е, и? — попита тя. — Защо изобщо си така вманиачен в следването на правилата?

— Не съм — каза той. — Просто…

Тя се отдалечи със сърдити крачки през гората. Той въздъхна и я последва. В крайна сметка се срещнаха с трима други териски младежи: две момичета и едно високо момче. Куашим, едното от момичетата, изгледа Уаксилий от глава до пети. Бе тъмнокожа и слаба.

— Довела си и него?

— Сам тръгна след мен — отговори Телсин.

Уаксилий се усмихна с надежда на Куашим, а после — и на Айдашуи, другото момиче. Тя беше на неговата възраст и имаше очи, широко разположени на лицето. И, Хармонийо… беше направо зашеметяваща. Тя забеляза погледа, който бе вперил в нея, примигна веднъж-дваж и отклони очи с кротка усмивка.

— Ще ни издаде — каза Куашим и отклони вниманието му от другото момиче. — Сигурна съм.

— Няма — сопна ѝ се той.

Куашим го изгледа яростно.

— Може да изпуснеш вечерните занятия. Кой ще отговаря на всички въпроси тогава? Ще настане направо гробна тишина, като няма кой все да се подмазва на учителя.

Форч, високото момче, бе застанал малко по-назад, в сенките. Уаксилий не го погледна, не срещна очите му. „Не знае, нали? Няма как да знае“, помисли си. Форч беше най-възрастният от тях, но говореше рядко и по малко.

Беше Двуроден, също като Уаксилий. Не че който и да било от двама им използваше аломантията си напоследък. В Селото поощряваха развитието на териската им страна — ферохимията. Обстоятелството, че и двамата с Форч бяха Монетомети, не беше от значение за терисците.

— Да вървим — каза Телсин. — Стига спорове. Сигурно нямаме много време. Ако брат ми иска да се присъедини, хубаво.

Последваха я под прикритието на гъстите листа. Стъпките им хрущяха тихо в шумата. С толкова много зеленина, човек лесно можеше да забрави, че се намира в средата на огромен град. Виковете на мъжете и чаткането на подкованите копита по паветата долитаха далечни и приглушени, а пушекът нито се виждаше, нито се усещаше като миризма дотук. Терисците се трудеха усилено да запазят своята част от града тиха, мирна и спокойна.