Пиер Певел - Кралят

Събуден насред най-дълбокия си сън, губернаторът Сорво, по риза и с разчорлена коса, отиде при Лорн и граф Д’Аргор, които го чакаха в кабинета му. Бездруго беше разтревожен, но когато ги видя, съвсем пребледня. Двамата бяха облекли бойните си доспехи, гледаха сурово, бяха въоръжени, с ръкавици и ботуши и с шлем в ръка.

— Какво…? Какво става?

Осведомен за положението, Сорво се овладя и докато Лорн носеше светилник, той разгърна една карта върху масата, отрупана с книжа. На картата беше изобразена областта на Бренвост, и по-точно южната част на Исерн с границата с Мъртвите земи на запад и Закрилящите планини на изток.

— Ако тази армия съществува… — започна той.

— Съществува — прекъсна го Лорн.

Когато беше уверил Върховния крал, че гелтските банди, които нападат Исерн, са само предни части, той беше представил страха си за убеждение, като желанието му беше най-вече да убеди Алдеран да се притече на помощ на нападнатата провинция. Но страхът му се потвърждаваше. Сега вече знаеше: гелтска армия се придвижваше към Бренвост.

Губернаторът погледна Лорн, понечи да му възрази, но се отказа и продължи:

— Ако гелтска армия е влязла в Исерн, вече щяхме да го знаем. Значи все още е в Мъртвите земи.

— Но се приближава — добави Теожен.

— Дунрат — каза Лорн. — Това име говори ли ви нещо?

— Разбира се — отговори Сорво. — Това е тук.

И той сложи пръста си на река Ворл, която очертаваше естествена граница между Мъртвите земи на запад и Исерн на изток. Бренвост беше разположен на устието на единия ръкав на тази река, на двайсет лангърски левги от главното течение и от мястото, което сочеше губернаторът.

— Това е мост, построен още по времето на Мрака — обясни той. — Някои казват, че е прокълнат. Но това е единственият начин да се премине Ворл в нашата област.

— Особено когато става дума за армия, предполагам — каза Теожен.

— Ворл тече сред високи отвесни скали, преди да се влее в Сграбчващото море. Всъщност десетки левги тече в дълбока пропаст. Трябва да се отиде много назад към горното му течение, за да се премине по друг начин. Ето това са направили бандите и точно затова са започнали да нахлуват в провинцията от север.

— Което позволява за момента Бренвост да е още далеч от опасността — заключи Теожен и се наведе да огледа картата отблизо.

Тя беше много подробна на изток от Ворл и вярно предаваше горите, пътищата, селата и фермите в Исерн. Но беше почти бяла на запад от реката — там, където се простираха Мъртвите земи.

— Армията е бавно и непохватно чудовище — каза Лорн. — Тя винаги трябва да избира или най-лесния, или най-краткия път. А за да се стигне до Бренвост, най-лекият и най-краткият път минава по моста на Дунрат…

— Значи и двамата мислите, че тази армия се е насочила към Бренвост? — попита губернаторът.

Тревожният му поглед се премести от Лорн към Теожен и от Теожен към Лорн.

— Убеден съм — рече Лорн.

— Но Бренвост е без защита! А за да се спре армия, е необходима друга армия!

— Не губете надежда, губернаторе — каза Теожен. — Ние сме тук. Армията на Върховния крал се придвижва насам, а в краен случай скоро ще дойде флота, която да изведе населението.

Сорво кимна, че разбира.

Най-много от всичко искаше някой да го успокои, но тревогата не преставаше да го гризе.

Когато си тръгнаха от кабинета на губернатора на Бренвост, за да се върнат при своите хора, докато слизаха на двора по стълбите на главната кула, Лорн каза на граф Д’Аргор:

— Ние не знаем нито кога ще пристигне Върховният крал, нито кога ще дойде помощта от флотилията.

— Зная. Но този губернатор има нужда от надежда.

— Така или иначе не можем да разчитаме на него.

— Не можем. Или много малко.

— Наредете да приготвят трите ни змея. Йерас ще вземе единия, за да предупреди Върховния крал и да го накара да ускори ход. Аз и Логан ще вземем другите два.

— Къде отивате?

— В Мъртвите земи. Искам да видя тази гелтска армия със собствените си очи.

— Съмнявам се, че е някакъв мираж.

— Аз също.

Стигнаха в двора, осветен от запалени факли. Повечето от ониксовите гвардейци не спяха. Чакаха, потънали в трептящата от напрежение тишина, която предшества битките и великите събития.

— А докато вие разузнавате? — попита Теожен.

— През това време вие ще потеглите към моста на Дунрат начело на Ониксовата гвардия. Ще се срещнем там и там ще задържим гелтите колкото време е нужно.