Пиер Певел - Кралят

Придружен от Логан и Йерас, Лорн наближи Бренвост по въздух. Бяха взели змейовете на съгледвачите си и изпревариха Ониксовата гвардия с един час, за да известят за пристигането ѝ и да подготвят посрещането ѝ. Слънцето залязваше, обагряйки в златно, розово и пурпурно водите на залива, в който се движеха само няколко кораба, и които се отдалечаваха от пристанището.

Построен на устието на източния ръкав на Ворл, през последните години Бренвост се беше разраснал много благодарение на търговията със Седемте града. Сега кварталите му се простираха отвъд първите укрепени селища и средновековните му крепостни стени — отчасти разрушени и оголени от старите си камъни — ограждаха само историческия му център и замъка. В момента се строеше по-голяма крепостна стена. Тя обаче се състоеше само от две редици укрепления, които трябваше да се съединят на брега, но все още бяха далеч от завършването си, и няколко безполезни укрепени порти, които — издигнати там, където главните улици преминаваха в пътища — чакаха крепостните стени да ги съединят.

Лорн бавно направи един кръг над града.

Улиците му гъмжаха от народ. Кейовете на пристанището, където нямаше нито един акостирал кораб, изглеждаха като залети от панаир. Всяко местенце, всеки двор бяха завзети от палатки. Навсякъде горяха лагерни огньове, дори в пресъхналите ровове на замъка. При портите се простираха цели села от палатки, разпънати в изкопите и по насипите на строежите. И непрекъснато се появяваха нови, всеки ден все повече и повече — това бяха несретниците, които прииждаха от околните села с жалките си имущества. Лорн направи знак на Логан и Йерас, че се спуска, и — с развети знамена — двамата кацнаха след него върху най-високата тераса на замъка. Предупреден, че пристигат Черни гвардейци, губернаторът на града ги чакаше и с огромно облекчение разпозна — по шлема, скандския меч и резбованото забрало — капитана на Ониксовата гвардия.

— Рицарю! Божествените ви изпращат!

Лорн поздрави губернатора, после нареди на Йерас да се увери, че за змейовете ще се погрижат добре.

— Знаеш какво да правиш след това — подхвърли му той.

След това двамата с Логан последваха губернатора в главната кула на замъка. Мъжът беше висок и слаб, от умората чертите на лицето му се бяха изопнали, а очите му бяха зачервени. Казваше се Сорво. И докато почтително им показваше пътя, говореше много бързо, сякаш времето му беше преброено, но от него Лорн не научи кой знае какво. Той го слушаше, без да го прекъсва, и разбра, че събеседникът му, който вече трудно удържаше тежестта на събитията, скоро щеше да стигне до крайния предел на силите си. Накрая влязоха в кабинет, затрупан от всевъзможни хартии, и там Сорво се отпусна в едно кресло, като покани Лорн да седне. Лорн остана прав. А Логан остана да пази в коридора пред вратата.

Настъпи тишина и тогава губернаторът, задъхан, изтощен, си даде сметка, че до този момент беше говорил без прекъсване.

— Аз… съжалявам — каза той. — Отегчавам ви с думи, докато вие…

— Ониксовата гвардия ще бъде тук след час — оповести Лорн. — И друга войска се придвижва насам. Води я Върховният крал.

— Слава на Божествените!

— Но не можем да си позволим да я чакаме. Знаете ли с колко гелти имаме работа? Колко банди. Колко воини.

— За жалост, не. Патрулите, които изпратих, когато до нас стигнаха слуховете за първите нападения, така и не се върнаха. А много скоро след това вече се нуждаех от всичките си хора тук, за да поддържаме реда, доколкото е възможно… Всичко, което знам, е от слуховете, стигащи до тук. Опитах се да разпитам бегълците, но техните разкази рядко вдъхват доверие. Тъжно е да се каже, но всички, които можеха да ни осведомят, са мъртви…

— Гелтите не оставят живи — каза Лорн, като се обърна към прозореца и се загледа в равнините, стигащи чак до хоризонта.

Сорво тежко кимна.

Ониксовата гвардия пристигна, когато вече се бе стъмнило напълно и бе приветствана така, сякаш току-що бе спечелила голяма победа. Зае двора на замъка, а гвардейците се настаниха в църквата, като пейките бяха вдигнати и изправени покрай стените. Веднага бяха организирани патрули в града и околностите, за да се възстанови редът и да се успокои населението. Сблъсъците между бегълците и гражданите бяха все по-чести, а най-уязвимите ставаха жертва на всевъзможни използвачи и безскрупулни отрепки. Лагерите край портите бяха свърталища, където властваше законът на по-силния.