Пиер Певел - Кралят

Лорн се подчини и изтърпя невъзмутимо погледа на Върховния крал.

Алдеран беше облечен в черно и изглеждаше по-добре. Седеше изправен и гласът му макар и все още дрезгав, вече не беше като на болен старец. Но дясната му ръка продължаваше да е облечена в ръкавица. И дясната страна на лицето му беше скрита както от полумрака в залата, така и от мрежичката от ситни халкички, която носеше — също като баща си — под своята корона с инкрустирани оникси.

— Слушам ви — каза Върховният крал.

— Вярно ли е, че банди гелти опустошават Исерн и вече заплашват Бренвост? — попита Лорн.

— Това трябва да се провери, но да, всичко сочи, че е вярно.

— Известен ли е броят им?

— Не.

— А кой ги командва?

— И това не се знае. Но нищо не доказва, че тези групи се подчиняват само на един вожд.

— Сигурен съм, че е така. Познавам гелтите. Бил съм се с тях в Далатия.

— И ако предположим, че сте прав?

— Тогава нямате работа с банди разбойници, а с предните отряди на армия, която се придвижва насам.

Върховният крал остана невъзмутим. Обърна се към Естеверис и го попита:

— Вашето мнение?

— Сир, доверявам се на опита на рицаря. Както каза, той познава гелтите, тъй като се е бил с тях и…

— Искам вашето мнение, Естеверис.

Естеверис се поколеба, хвърли към Лорн поглед, който издаваше смущението му, и призна:

— Винаги основавам мнението си само на проверени факти и истини, сир. А ние нямаме сигурна информация. Какво можем да направим, за да се осведомим с точност? Докладите на неколцина вестоносци, които късно достигнаха до нас и понякога си противоречат, и приказките на пътници, предавани от хан на хан. Няма никакво съмнение, че Исерн е бил нападнат. Може би дори пристанището на Бренвост е било застрашено — или скоро ще бъде. Но що се отнася до останалото…

Върховният крал се обърна отново към Лорн. С едно движение на ръката върна думата обратно към него и го прикани да възрази на бившия министър.

— Естеверис има право, сир — каза Лорн. — Не мога да докажа предположенията си. Но дори и да греша, можете ли да изоставите Исерн на съдбата му, сир?

— Нямам такова намерение.

— Ако гелтите разграбят Исерн, без да срещнат съпротива, и ако не се направи нищо, за да бъдат прогонени, те няма да спрат дотук. Скоро ще застрашат Седемте града или Лориан. Може дори да застрашат Исрия от север, ако рискуват да преминат подножията на Закрилящите планини.

— Знаем, че Лориан вече е изпратил рицари — рече Естеверис внимателно.

— Колко? — попита Лорн.

— Около стотина — отвърна кралят.

— Сто рицари в тежки доспехи няма да направят нищо срещу гелтите. Гелтите ще ги тормозят, но ще избягват да влязат в бой. Ще ги изтощят и винаги ще са там, където рицарите не са… Сир, знаете, че е ваш дълг да помогнете на Исерн.

— Не мога да изтегля войските си от Исрия. Ирдел веднага ще се възползва, за да контраатакува, и ще изгубим всичко, което спечелихме от пролетта досега. Освен това, докато моята армия се придвижи и пристигне в Исерн, най-лошото вече ще е станало. Ще можем единствено да видим пораженията, а гелтите със сигурност ще са се върнали в Мъртвите земи за зимата.

— А през това време Ирдел ще е завладял отново Исрия — добави Естеверис. — Не съм ви противник, рицарю. Известна ви е моята позиция и ако не смятах, че в някои отношения имате право, нямаше да моля краля да ви изслуша. Но ние трябва да вземем предвид всички възможни последици. Трябва да преценим рисковете и добре да претеглим печалбите и загубите.

— Не бива да изоставяме сигурното и да гоним вятъра — каза Върховният крал. — Вие какво предлагате?

— Заповядайте ми да тръгна към Исерн с Ониксовата гвардия. Тя е готова. Липсват ѝ само сто допълнителни коня, за да стигне в Бренвост възможно най-бързо. Там ще преценя положението, ще защитя населението и ще започна да преследвам гелтите. През това време вие също ще тръгнете към Бренвост. Само с няколко полка. Основната част от армията ви ще остане тук да пази Исрия и да не позволи на Ирдел да опитва каквото и да било преди зимата. Ако съм прав и гелтска армия вече се придвижва насам, присъствието на вашите полкове ще е достатъчно да я накара да се върне. А ако греша, от това славата ви няма да намалее. Напротив, вие ще бъдете кралят, който лично се е притекъл на помощ на една от своите застрашени провинции.

Върховният крал мълчаливо се изправи, което изненада Лорн, който вече бе свикнал да го вижда само седнал или легнал. Без да куца, той отиде до камината, в която гореше огън. Мислеше, обърнат с гръб към залата, така че Лорн и Естеверис успяха да се спогледат съзаклятнически. Лорн едва видимо кимна, а бившият министър се приближи до краля и му каза на ухото: