Пиер Певел - Кралят

— Извинявай за снощи.

— Няма нищо.

— Не е така. Прекалих. Особено пред Теожен. Както и пред когото и да било друг.

— Да го забравим.

— Тревожех се, Лорн.

— За мен? — попита Лорн. Тя не отговори, само го погледна мрачно под вежди. — Извинявай — каза той.

Настъпи мълчание, после Нае рече:

— Значи имаш син?

Лорн кимна:

— Каел.

— Добре ли е?

— Да.

— С майка си ли е?

— Надявам се.

— Но не си сигурен.

— Не съм.

С едната си ръка Нае размърда желязото в жарта, а с другата задвижи духалото. Помещението се изпълни с приглушен шум като от дишане и ярка светлина оживи огнището, галейки със сянка и огън суровия, белязан профил на младата жена. После Нае пусна дръжката на духалото и размаха нажеженото желязо във въздуха.

— Обичаш ли я? — попита тя, без да отделя очи от цветовете на нагорещения метал.

— Майрин?

— Че кой друг?

— Не. Но ако тя или Каел са в опасност, ще…

Тя го прекъсна.

— Трябва да довърша това — каза тя и се върна при наковалнята.

Хвана чука си, който някога беше на баща ѝ.

Лорн излезе, след него равномерните удари на чука продължиха да отекват в ковачницата.

Когато се върна в командната палатка на Ониксовата гвардия, Лорн завари Теожен д’Аргор, който го чакаше. Върховният крал бе отговорил на писмото му и бе дал съгласието си да се срещне с Лорн. Тръгнаха на другия ден с ескорт, бързаха, почти не спираха да почиват и вечерта пристигнаха в Нориж, където бяха приети веднага. Но едва се поклониха пред краля, когато — по негов знак — Лорн бе арестуван от кралската гвардия и отведен, въпреки протестите на графа.

Няколко дни арестът на Лорн беше пазен в пълна тайна на четвъртия етаж на крепостта, която се издигаше над Нориж и в която пребиваваше и самият крал. Сменяни на всеки три часа, войници от кралската гвардия пазеха вратата му и патрулираха в двора под прозореца на стаята му. Отнасяха се към него с уважение, но всякакви посещения му бяха забранени и войниците имаха заповед да не разговарят с него. Поднасяха му храна три пъти на ден, освен това разполагаше с книги за четене, пособия за писане и светлина. Тъй като нощите станаха хладни, получи допълнителна завивка. Убеден, че е напълно безсмислено да протестира или да иска да говори с краля, Лорн прие злочестината си спокойно и прекарваше дните си в четене, разсъждаваше над това, което бе научил от Ейлазий и Серкарн, мислеше много за Каел и Майрин, с изненада установи, че пише писмо на сина си, което изгори на пламъка на свещта, после дълго гледа в нощта как вятърът развява пепелта.

Една вечер, тъкмо когато Лорн привършваше вечерята си на малката масичка, която му служеше и за писалище, вратата се отвори и влезе Теожен. Приятно изненадан, Лорн стана и двамата с графа приятелски се прегърнаха.

— Щастлив съм да ви видя.

— Аз също, рицарю.

Лорн предложи стола си на Теожен и седна на ръба на леглото.

— Значи вас не ви арестуваха веднага след мен — каза той. — Малко се страхувах да не стане така.

— Не. Обаче наистина имам чувството, че ви вкарах в капан. Само ако можех да се усъмня, че…

— Вие нямата никаква вина, графе. Аз бях наивникът, който повярва на думата на краля.

— Докато се застъпвах за вас, той ми каза, че е съгласен да ви изслуша, но не уточни кога. Това… това е недостойно за един Върховен крал.

Лорн се усмихна.

— Може би — съгласи се той. — Но пък много подхожда на принц Алан… Моля ви обаче да ме освободите от едно съмнение: нищо не рискувате с това, че сте тук, нали?

— Не. Получих от краля разрешение да говоря с вас.

— И на какво дължим тази чест?

— На обстоятелствата.

Лорн смръщи вежди.

— Графе, какво става?

— Току-що научихме: банди ограбват Исерн. Плячкосват фермите. Изглежда, че сега вече нападат дори селата и градчетата във вътрешността на провинцията.

Лорн почувства как стомахът му се сви на топка.

Провинция Исерн се намираше на западната граница на Върховното кралство. Беше тясна и разположена между диви планини на изток и Мъртвите земи на запад, като се простираше от Свободните градове на север до Сграбчващото море на юг. Нейна столица беше пристанището Бренвост — крайна цел на кервана от поклонници, с който бяха тръгнали Майрин и Каел преди една седмица…