Джоузеф Лало - Битката при Верил

Айви се изправи на крака. Пламтенето бавно се успокои и тя отново дойде на себе си. Измяната към Белега беше дребна. Бе пристъпила към мечодържеца, изпълнена с омраза, с ясното намерение да го убие. При други обстоятелства би последвало далеч по-сурово наказание, но от боеца бе останало много малко от това, което бяха възнамерявали боговете. Сега мъжът, който можеше да бъде водител на небесните воини, получаваше наказанието, от което смъртният му сън го бе пощадил. Голяма част от ума, тялото и душата му бяха заменени с д’каронски. Белегът нямаше да позволи това. Той го прогаряше, пречиствайки покварените части с унищожението на останалите.

Айви несигурно отстъпи назад, гледайки как мечодържецът бива поглъщан от същия небесен огън, който бе унищожил Тригора. Миранда се втурна до нея. Обърканото създание, възстановяващо се от емоцията, поела контрол, отчаяно погледна към нея, дирейки някакво успокоение, но магьосницата не можеше да й предложи нищо. Заплашително сияние в другия край на помещението привлече вниманието им.

Издигнатата от Миранда бариера имаше за цел да не позволи на сферите да избухнат, а не да им попречи да абсорбират още енергия. Недоглеждане, което вероятно нямаше да надживее, за да изпита съжаление за допускането му. Мъглата може и да се бе разпръснала, но в яркото пламтене на Белега бяха открили друго, далеч по-изкусително меню. Нова сфера се пръсна.

Отслабеният под не можа да понесе и тази експлозия. Остарелите камъни, разронени допълнително от Айвината мъгла, най-накрая се пръснаха, изсипвайки цялата купчина кристали и значителна порция от тронната зала в каквито помещения се криеха отдолу. Миранда можа да надникне в разширяваща се яма само за секунда, но от видяното я побиха тръпки: сенчести, хуманоидни форми, окъпани в синьото сияние на пропадналите сфери. Не можеше да бъде сигурна, но изглеждаха някак незавършени… Сякаш се намираха в процес на сглобяване. В лицето на дупката, разширяваща се бързо, девойката прецени, че това е мисъл, с която ще тревожи съзнанието си друг път. Грабна Айви и отърча към вратата.

— Какво ще правим?! — умоляващо изрече малтропът.

Миранда огледа масивната дървена порта. Залостилото я заклинание бе отслабено, но не толкова, колкото самата врата. Най-долната й част представляваше прозираща дървесина. Срита я и близо половината врата се срони на прах. Айви не се нуждаеше от допълнителни напътствия. Бързо се промуши, подавайки отново глава, за да подкани Миранда да стори същото. Младата магьосница се задържа за миг.

Светлината, обгърнала тялото на мечоносеца, сега изглеждаше различна. Бе по-тъмна, примесена с нещо нечисто. И не отслабваше. Лицето му бе скрито зад ослепяващо сияние, но Миранда някак усещаше, че ако можеше да го види, то щеше да бъде скривено от конфликт, сякаш д’каронската му страна се съпротивляваше на небесната сила… или още по-зле, извличаше енергия от нея.

Погледна към жената, която Айви бе нарекла Анериана. В очите й проблесна искрица разбиране… цел . Обърна се към виещата се бясно енергия. Героят държеше оръжието си, по някакъв начин успял да се овладее, въпреки раздиращия го сблъсък. Миранда се промуши под вратата, точно когато двамата се стрелваха един към друг. Силата на сблъсъка, дори и отвъд портата, бе достатъчна да накара Миранда и Айви да се олюлеят.

— Тя ще се справи ли? — поинтересува се Айви с разтревожен глас.

— Предостави ни няколко скъпоценни мига, не можем да си позволим да прахосаме и един! — отвърна Миранда, бързо повеждайки я напред.

Пое обратно по пътя си из коридорите на замъка. На всеки няколко секунди нещо средно между експлозия и земетресение разтърсваше стените, но двете продължаваха да тичат. Накрая достигнаха преддверието. Очите на Айви се ококориха широко при вида на Мин. Едрото създание се бе вкопчило в останките от някога масивната порта. Сега представляваше сбирщина разцепени дупки, през които дрънчаха оръжията на безброй близници.

— Това… това… — попита Айви, не можейки да повярва, че това огромно същество може да бъде дребното драконче, което някога познаваше.

Пое си дълбоко дъх. Носът нямаше да я излъже.

— Тя е ! — викна малтропът, изтичвайки към дракона и обвивайки ръце около врата й. — Как е възможно?! Какво стана?

— По-късно ще ти обясня, сега скачай! — викна Миранда.

Айви бързо се подчини, настанявайки се на драконовия гръб зад Миранда. Без да се налага да бъде насочвана, Мин знаеше какво да прави. Отдръпна се и приклекна като навита пружина. Разнебитената врата се предаде миг по-късно, а напливът войници бе посрещнат от масивното туловище, хвърлило се срещу тях. Бяха пометени с лекота. След няколко крачки върху тълпата противници, Мин се изстреля във въздуха.