Чарлс Дикенс - Мисис Джоузеф Портър

В Роуз Вила на Клапам Райз, където живееше мистър Гатълтън (доста заможен борсов посредник), кипяха приготовления, а вълненията на неговото забележително семейство растяха с наближаването на деня, определен за представлението на домашния театър, което „се готвеше от няколко месеца“. Манията за театрална самодейност беше обхванала цялото семейство. Техният дом, до този момент винаги чист и подреден, сега беше, както сполучливо отбеляза мистър Гатълтън, „обърнат с краката нагоре“; голямата трапезария, от която бяха изнесени всички мебели, представляваше странна бъркотия от кулиси, завеси, фенери, мостове, облаци, гръмотевици, светкавици, гирлянди, цветя, ками, шпаги и какви ли още не джунджурии, наричани на театрален жаргон със събирателното име „реквизит“. Спалните бяха претъпкани с декори, а в кухнята се бяха нанесли дърводелците. В дневната се провеждаха репетиции през вечер и почти всички дивани вече бяха съсипани благодарение на упоритостта и вдъхновението, с които мистър Семпрониъс Гатълтън и мис Лусиния упражняваха сцената с удушването в „Отело“ — беше решено, че в първата част на вечеринката ще представят тази трагедия.

— Ако се постараем още съвсем мъничко, мисля, че ще се получи чудесно — обърна се мистър Семпрониъс към своя драмсъстав в края на сто и петдесетата репетиция. Той си беше направил труда да поеме всички разноски по пиесата и затова, както се полага, беше единодушно избран за режисьор. — Евънс — продължи мистър Гатълтън младши, като се обърна към един висок, слаб и блед младеж с буйни бакенбарди. — Евънс, вие играете Родриго великолепно.

— Великолепно — повториха госпожиците Гатълтън, тъй като всички дами, които го познаваха, го считаха за „голям сладур“. Той изглеждаше толкова интересен и имаше такива прекрасни бакенбарди, да не споменаваме умението му да пише стихчета в албумите и да свири на флейта! Родриго се ухили глупаво и се поклони.

— Но, струва ми се — добави режисьорът, — не сте съвсем добре в… падането… в онази сцена, при боя с шпаги, където вие… нали разбирате?

— Много е трудно — каза мистър Евънс замислено; — в последно време упражнявам доста усилено в кантората, но намирам, че е много болезнено. Когато човек пада назад, си натъртва ужасно главата.

— Но трябва да внимавате да не съборите кулисите — намеси се мистър Гатълтън старши, който беше назначен за суфльор и чийто интерес към пиесата не беше по-малък от този на най-младия от състава. — Сцената ни е много тясна.

— О! Не се безпокойте — изрече мистър Евънс с доста самодоволен вид. — Когато падам, ще си наведа главата силно напред, така че няма да направя никаква беля.

— Ей богу — каза режисьорът и потри ръце, — с „Мазаниело“ ( „Мазаниело“ — опера от Карафа по драмата на Моро, Мазаниело е вожд на въстаналите през 1647 г. неаполитански рибари. На същата тема е и операта „Нямата от Портичи“ на френския композитор Обер ) със сигурност ще постигнем голям успех. Харли пее ариите възхитително.

Всички единодушно изразиха възхищението си. Мистър Харли се усмихна и придоби вид на глупак — нещо обикновено за него. После запя „Виж светло утро как изгрява“ и лицето му стана червено като рибарската шапка, която мереше през това време.

— Значи така — продължи режисьорът, като започна да брои на пръсти, — ще танцуват три селянки освен Фенела ( Фенела — героиня от гореспоменатите опери ) и четирима рибари. Освен това можем да прибавим нашия Том; ще облече един от моите дочени панталони и някоя от карираните ризи на Боб, ще си сложи червена шапка и ще може да мине за рибар — станаха пет. При хоровите изпълнения, разбира се, ще пеем зад кулисите, а в сцената на пазара ще ходим напред-назад, облечени с пелерини или нещо там. В сцената с бунта Том ще тича от единия край на сцената до другия и обратно колкото се може по-бързо с кирка в ръка. Ще има светкавичен ефект — ще се получи илюзия за огромни маси народ. А при изригването на вулкана ще направим фойерверки, ще хвърляме подноси и изобщо ще вдигаме всевъзможен шум — сигурен съм, че ще се получи.

— Разбира се! Разбира се! — завикаха в хор всички участници, а мистър Семпрониъс Гатълтън хукна да измие саждите от лицето си и да следи поставянето на декорите, които, макар и дело на аматьори, бяха просто ненагледни.

Мисис Гатълтън беше мило, простодушно и благо същество, което обичаше безумно своя съпруг и дъщерите си и мразеше само три неща.